— А куршуми? — попита Тамас.
Олем потупа нагръдния джоб на униформата си.
Тамас си закачи сабята и се обърна към вилата. Той се отправи натам бавно, подпрян на бастуна с едната ръка и върху рамото на Олем с другата. Нека да го помислят за слаб. Той наистина беше слаб, но се стараеше да подсили тази представа.
При всяка крачка той очакваше да чуе пукота на сгъстен въздух или да зърне разноцветния проблясък на зараждаща се магия. Но нищо такова не последва и той безпрепятствено достигна входа на вилата.
— Още не съм убит — промърмори той.
Олем го изгледа продължително.
— Това не ме успокоява.
Едно от крилата се отвори. На прага пристъпи пазител, стиснал въздушна пушка. Олем помогна на Тамас да се изкачи по стълбите и да влезе вътре. Отвъд вратата фелдмаршалът спря, за да позволи на очите си да привикнат. Той преброи четирима пазители и трима от гвардейците на църквата, насочили въздушни оръжия към него.
Фоайето на вилата се отличаваше с умишлено опростен стил, изградено изцяло от мрамор. В средата му се издигаше мраморен бюст на Шарлемунд.
Това каменно копие на домакина представляваше бегъл израз на тщеславието му. Отвъд околните врати се виждаха ярки помещения, отличаващи се с пъстротата на злато и кадифе.
— Остави вратата отворена, за да ме виждат хората ми — обърна се Тамас към най-близкия пазител. Уродът го изгледа презрително.
Шарлемунд влезе във фоайето от една от стаите.
— Хванете го — каза той.
Някой затръшна вратата зад Тамас. Фелдмаршалът посегна към сабята си, но един от пазителите го сграбчи за китката. Друг пазител стовари приклада на оръжието си в стомаха на Олем. Телохранителят тежко се отпусна на колене. Загубилият опората си Тамас залитна, болката в крака му за момент измести барутния транс.
— Виждам колко струва думата ти — изръмжа Тамас.
— А аз виждам, че си глупак — отвърна Шарлемунд. — Освен това аз не съм излъгал. Нищо няма да ти се случи с мен. Но не мога да обещая същото, когато достигнеш Южната планина.
— Южната планина?
Шарлемунд приглади дрехите си на дуелист.
— Да.
— Как така Южната планина? — каза Олем. Той бе започнал да се изправя.
— Накарайте този помияр да млъкне — каза Шарлемунд.
Един от пазителите замахна с приклад към лицето на телохранителя. С разцепено чело Олем рухна на пода.
Тамас стисна юмруци и устоя на изкушението да подпали барута. Трябваше да изчака и Никслаус.
— Моли се той да не е пострадал сериозно.
— Аз също бих искал да зная какво имахте предвид, Ваша милост. — Изпотеният Никслаус влезе във фоайето. Кезианската му униформа беше зацапана и смачкана от престоя в огледалната кутия. — Тамас няма да отива на Южния връх, а ще ме придружи в Кез.
Шарлемунд се обърна към него.
— Промяна в плана. Крезимир ще пристигне днес. Единствената ни надежда да предотвратим пълната разруха на Адро е да отведем свинята там.
Никслаус намести ръкавиците си.
— Аз не споделям вашите суеверия, Ваше превъзходителство, нито съм подчинен на църквата. Аз отговарям единствено пред своя владетел, а той настоява да получи главата на Тамас.
— Ако не умилостивим Крезимир, няма да остане Адро, който да поделяме — рече Шарлемунд.
Никслаус стисна юмруци.
— Без мен вие няма да напуснете тази страна.
— Същото се отнася и за теб.
Олем се раздвижи. Тамас се облегна на бастуна си и се приведе, за да му помогне да се опре.
— Можеш ли да се изправиш?
От челото на Олем капеше кръв. Той обърса очите си и внимателно опипа слепоочие.
— Пратете ги в ямите, сър.
Тамас се изправи и опря ръце на бастуна си. Никслаус се обърна към него с присвити очи, усетил опасност.
Фелдмаршалът усети как Привилегированият отваря третото си око.
— Той може да използва магията си! — възкликна кезианецът и трескаво повдигна ръце.
Тамас подпали барута. Олем подхвърли кесията с куршуми във въздуха; фелдмаршалът се съсредоточи върху нея. Торбата се разкъса, посипвайки парчета по пода. Още преди падането им наоколо се свличаха простреляни тела, редом до изтърваните си оръжия. Кръв рукна върху снежнобелия мрамор. Пред Никслаус избликна блясък — там куршумите се сблъскаха с припряно издигната стена от въздух.
— Бягайте! — изкрещя Никслаус, продължаващ да шава с пръсти.
Шарлемунд остана загледан за миг в Тамас, преди да се обърне и да побегне.
— Не го оставяй да се измъкне — нареди Тамас, без да откъсва очи от Никслаус. И най-малката грешка щеше да доведе до смъртта му: той трябваше да задържа Привилегирования зает. Фелдмаршалът запали още барут и насочи десетина куршума във въздуха, до един насочени към кезианеца. Пръстите на Никслаус продължаваха да се движат из въздуха. Третото око на Тамас зърна отблясъци, с които куршумите му се врязваха в невидими прегради. Той подпали още барут, увеличавайки силата им.