Отекнаха изстрели, които подплашиха коня. Животното се препъна и залитна настрани. Адамат се оказа изхвърлен от седлото. Той прелетя над изкопа, стовари се тежко и се затъркаля. Един дървен кол послужи да спре падането му. Инспекторът бавно се изправи, притиснал ръка над ребрата си.
Той установи, че ръката му е ранена. Въпреки това обърса кръвта в дрехата си и се изправи. Нямаше счупени кости, но здравата се беше натъртил. Конят му лежеше на една страна и дишаше тежко.
— Да разбирам, че няма да ме носиш повече?
Изстрелите продължаваха. Викове се сляха с тях. Беше очевидно, че Адамат е пристигнал прекалено късно: пратеникът на лорд Ветас беше предупредил архидиоцела. Инспекторът затвори очи. Всичко това беше по негова вина. И какво можеше да стори той? Със себе си носеше единствено шпага и пистолет.
Той се върна на алеята, загледан към къщата. Една от каретите бе преобърната, из лозето се бяха пръснали войници, стрелящи по някаква невидима цел. Откъм вилата не припламваха дула, не се виждаха барутни облачета. По какво стреляха хората на Тамас?
В следващия момент Адамат се досети и поклати глава. Пушки със сгъстен въздух, разбира се.
Инспекторът отново се прикри в изкопа. Той заобиколи вилата и изникна зад една конюшня. Тук също се виждаха сини униформи — войниците се бяха прикрили. Пушечните изстрели отекваха прекалено нарядко, прекалено слабо. Това не вещаеше нищо добро.
Прескачайки купчина дърва, той едва не се сблъска с един от войниците. Униформеният сепнато се извърна и едва не прониза Адамат с щика си. Той беше млад, още неопитен и доста стреснат.
— Кой си ти? — остро попита той с треперещ глас.
— Стига си размахвал това шило пред лицето ми. — Инспекторът сграбчи винтовката за дулото и я изблъска встрани. — Аз съм Адамат. Тамас по цялата територия на вилата ли е разположил хора?
Войникът го наблюдаваше неуверено, треперещ. Вероятно това беше първата му истинска престрелка.
Адамат го сграбчи за униформата.
— Чуваш ли тези изстрели? В предната част на вилата има засада. Тя цели да им отвлече вниманието. Шарлемунд ще се възползва от това прикритие, за да избяга.
Войникът се поколеба.
— Нямам ти доверие — рече той.
— Бога ми! — възкликна Адамат, премествайки поглед край него.
Войникът рязко се извърна. Адамат стовари лакът върху тила му.
— Ще ме прощаваш — промърмори инспекторът, докато завличаше тялото му зад дървата и вземаше винтовката му. Подир това той се огледа, опитвайки се да различи още от хората на Тамас.
Зърна една от сините униформи да се прокрадва край къщата: въпросният войник бе по-загрижен за обстрелваните си другари, отколкото да спре потенциални бегълци от задната част.
— Изглежда ще трябва да се справя сам — изсумтя Адамат и се затича приведен, докато не се озова зад вилата. Там той спря зад един навес и се ослуша. Изстрелите бяха притихнали.
Инспекторът внимателно надникна. Задната част на вилата представляваше открита галерия с колони — лятна градина с големи чадъри и платнища. Тук имаше и тясна алея. Край нея изчакваше карета с един кон. Посърналият кочияш, изчакващ на капрата му беше познат. А пазачи не се виждаха.
Адамат се затича напред.
— Сиемон — рече той. Кочияшът повдигна очи.
Младият свещеник бе толкова разстроен, че за момент забрави навика си и погледна Адамат в очите. За момент.
— Какво правите тук? — смотолеви Сиемон. — Вървете си, преди архидиоцелът да ви е видял.
— Вие му помагате да избяга — рече инспекторът и сграбчи коня за повода.
— Трябва… — отвърна свещеникът, стискайки юздите.
— Нищо подобно. Той е зъл човек. Той е предател. Не сте длъжен да му помагате.
— Мислите ли, че не зная това? — едва ли не с ридание отвърна Сиемон. — Знаех през цялото време. Съжалявам, че платих на онези хора да ви убият. Моля ви, разберете, че аз не мога да сторя нищо. Не мога да се освободя от него. Радвам се, че сте жив. Но сега си вървете, преди той да се е появил. Иначе ще ви убие.
Инспекторът бавно си пое дъх.
— Сиемон… — Той пристъпи напред.
— Нито крачка повече — предупреди свещеникът.
Адамат спря.
— Моля ви, Сиемон.
— Охрана! — извика свещеникът. — Насам!
Двама мъже изскочиха от задната част на къщата. Те носеха униформата на църковни гвардейци и изтеглиха саби при вида на Адамат.
Тези стражници служеха на църквата и с фанатична отдаденост защитаваха архидиоцелите. Ако те достигнеха инспектора, в близък бой той нямаше да има никакъв шанс.