Най-сетне Олем забеляза възможност и атакува. Неговият замах бегло засегна Шарлемунд, който отстъпи встрани. Едновременно с това в свободната ръка на архидиоцела изникна кинжал, който той забоде между ребрата на противника си. Сабята се отрони от ръката на телохранителя. Шарлемунд направи крачка назад, приготвяйки се за завършващ удар.
Адамат сведе очи. Свърши се.
Олем се засмя задавено, отново привличайки вниманието на инспектора. Шарлемунд се поколеба.
— Предстои ти да се изправиш срещу по-опасни от мен — каза Олем.
Шарлемунд бързо погледна назад. Той изостави Олем и се затича към каретата.
— Тръгвай! — нареди архидиоцелът, скачайки на стъпалото.
— Недейте! — извика Адамат към Сиемон.
Свещеникът бе заровил глава между раменете си, стиснал юздите. Той не помръдна.
— Карай — подкани го Шарлемунд.
Адамат очакваше, че Сиемон ще плесне с юздите. Наместо това свещеникът мълчаливо погледна към небето, сетне към ръцете си. Устните му се движеха безмълвно.
— Глупак — процеди архидиоцелът. Той се метна на капрата до Сиемон.
Свещеникът се сви встрани.
— Не мога да го направя — завайка се той.
Шарлемунд небрежно го изблъска встрани. Съприкосновението му със земята бе придружено от звука на пръскащ се пъпеш; той застина.
— Страхливец.
Думата не беше изречена високо, но пак привлече погледите на Адамат и архидиоцела. Тамас стоеше край задния вход на вилата, над градината. Той се подпираше на въздушна пушка, насочена с дулото надолу. В този момент фелдмаршалът приличаше на обикновен старец, изтерзан и изнурен. Предната част на униформата му бе покрита с кръв.
Адамат си спомни посещението си в Небесния дворец и петната, покривали Тамасовата униформа тогава. Той потръпна.
Шарлемунд се поколеба. Макар само едно движение на юздите да го делеше от бягството, някакво нездраво любопитство го задържа.
Адамат с мъка се изправи на крака и залитащ, сграбчи юлара на коня.
— Няма да избягаш — изхриптя той.
Шарлемунд не му обърна внимание. Архидиоцелът не откъсваше очи от Тамас.
— Виждам, че си се погрижил за добрия херцог — каза Шарлемунд. Той се изправи, пусна юздите и скочи на земята, подвивайки крака. Сърцето на Адамат се разтуптя.
Тамас не изглеждаше впечатлен.
— Той е още жив. Но му се иска това да не беше така. Имам големи планове за него. — Фелдмаршалът бавно заслиза по стълбите, подпирайки се на оръжието. — За теб също.
Шарлемунд изтегли шпагата си.
— Ти нямаш барут — рече той. — В противен случай нямаше да разговаряме. Ти не се страхуваш от последиците, не би се поколебал да ме простреляш още от къщата. Явно Никслаус е изхабил всичките ти запаси.
Лицето на Тамас бе непроницаемо.
— Ако имаше и капчица чест — продължи архидиоцелът, — в момента щеше да си поел към Южната планина, за да се пожертваш пред Крезимир и да спасиш страната си.
— Силни думи за един предател — рече Тамас.
— Какво ще направиш, Тамас? — каза Шарлемунд. — Дори в най-добрата си форма ти си по-слаб от мен.
Неочаквано той се затича към фелдмаршала, разперил ръце с устрема на хищна птица.
Тамас пусна пушката, изтегли сабята и опря тежестта на болния си крак, потръпвайки. Адамат застина. Тамас бе едва ли не прикован на място. Ако беше здрав, той вероятно би могъл да затрудни архидиоцела. Но в това му състояние сблъсъкът им би бил плачевен.
Шарлемунд се хвърли напред, замахвайки ожесточено. Тамас отрази удара. В следващи момент архидиоцелът вече се озоваваше зад него, извъртайки се за смъртоносен удар, който щеше да е поразил далеч преди фелдмаршалът да е успял да се извърне.
Победоносният крясък на архидиоцела секна като задавен — той сведе очи към оръжието си.
Черен барутен дим се виеше около невъоръжената ръка на Тамас. Фелдмаршалът разтвори пръсти и пусна използвания заряд на земята, редом до отстреляното острие на шпагата. Шарлемунд стоеше вторачен в дръжката си. След миг лицето му се изкриви от гняв, той я захвърли и скочи към Тамас, който бавно се бе обърнал с лице към него.
Захвърлената дръжка удари лицето на фелдмаршала, оставяйки плитка резка. Тамас присви очи и замахна, отпуснал другата си ръка на хълбока. Собственият устрем на Шарлемунд го наниза върху острието. Тамас се отдръпна и го намушка отново, сетне и трети път.