Джекел побърза да излезе подир Жулин. Таниел отпусна ръка върху дръжката на пистолета си и ги последва.
Балконът бе пълен с хора. Две дузини Привилегировани, а може би и повече. Всички те се взираха към небето. Таниел се намираше близо до върха на огромната постройка.
Той си проправи път сред кабалистите и погледна надолу. Със задавен наплив на истеричен смях той различи, че долу наистина има колизеум. От това място той се виждаше ясно.
— Приятно гледане — прошепна глас в ухото му.
Джекел. Мнимият монах се подсмихваше презрително.
— Ти и останалите като теб ме отвращавате. Но Крезимир веднъж завинаги ще унищожи барутните магове.
Таниел го сграбчи за робата. Джекел повдигна ръце, но не успя да стори нищо, защото Таниел го изхвърли през балкона.
Писъкът на Привилегирования долита дълго, дори и след първите няколко сблъсъка с вулканичната стена.
— Какво става?
— Кой е този? — попита друг.
Таниел изтегли пистолет, макар да не осъзнаваше какво би могъл да стори. С крайчеца на окото си той зърна светлина сред облаците. Лицето му пребледня; той стисна оръжието. Поне щеше да отнесе неколцина от тях със себе си.
Един от кабалистите повдигна ръце към Таниел, раздвижвайки пръсти. Барутният маг насочи дулото към него, но в следващия миг се поколеба, защото Привилегированият неочаквано — и неразбираемо, заради злорадството върху лицето си — се хвърли от балкона.
Последва го втори. Трети кабалист се свлече на земята, впил пръсти в очите си. Таниел рязко се извърна към вратата на балкона.
Там стоеше Ка-поел, стъпила здраво на земята, разперила ръце. Яката на жилетката ѝ се беше разместила, а торбата ѝ лежеше в краката. Наоколо бяха пръснати фигурки. Тя повдигна ръка.
Фигурките, десетки на брой, се повдигнаха във въздуха. Те се подредиха пред нея, държани от невидими ръце. Жулин зърна Ка-поел и изпищя.
Последвалото се случи едновременно. Привилегированите посегнаха към ръкавиците си. Жулин застина, а Ка-поел поде атаката си.
Огънят, изхвърчал от пръстите ѝ, порази няколко от куклите. На балкона кабалисти избухнаха в пламъци. В ръката на девойката изникна игла, на свой ред полетяла към фигурките. Викове на болка съпровождаха движенията ѝ.
Някой от кабалистите успя да насочи мълния към девойката. Без да трепне, Ка-поел я насочи към поредна от фигурките. Нападналият я Привилегирован бе изпепелен на прах.
Със същото ожесточение някоя мангуста би се нахвърлила срещу змийско гнездо — а Таниел се намираше насред самия кипеж на битката. Той изпразни пистолета си срещу един Привилегирован, канещ се да нападне Ка-поел. Подир това захвърли пистолета и извади втория. След повторния изстрел смъкна винтовката от рамото си.
Сред намаляващата бройка кабалисти Жулин най-сетне се опомни. Тя стисна юмруци и закрачи към Ка-поел, яростно кривейки лице. Таниел изпита страх, и то не за себе си. Заета с кезианските Привилегировани, Ка-поел нямаше да успее да се защити от нея.
Барутният маг се хвърли към предеята, готов да я разсече с щика си. Тя махна с ръка; в следващия момент Таниел полетя във въздуха. С неприятен звук той се блъсна в парапета на балкона. Успя да предотврати падането си в последния момент, а винтовката изтрака далеч от него.
Край Жулин лежаха мъртви и умиращи Привилегировани; тя продължаваше да се приближава към Ка-поел.
Фигурките се топяха едновременно с умиращите кабалисти. Ка-поел раздвижи ръце; оставащите фигурки се разместиха пред нея. Таниел разпозна миниатюрата, съответстваща на Жулин.
Предеята се засмя, когато Ка-поел започна да движи пръсти във въздуха над фигурката. Девойката отвори уста.
— Таниел, бягай!
Гласът бе дошъл от Жулин, но не беше нейният. Думите бяха изречени с девически глас, в който се долавяше отчаяние.
— Бягай!
Жулин не забелязваше, че е изрекла чужди думи. С приведено чело тя се хвърли към Ка-поел, изстрелвайки огън от пръстите си. Пламъкът обгръщаше всичко, което докоснеше: и плът, и камък. Той опръска някои от фигурките; двама Привилегировани се загърчиха на пода на балкона.
Таниел повдигна винтовката си. Оставащите Привилегировани дори не го забелязваха. Те се бяха отдръпнали колкото се може повече от Ка-поел, разпръснати, и трескаво движеха пръсти, за да се освободят от магията ѝ.
Не, той нямаше да избяга. Нямаше да остави Ка-поел да се сражава сама.
Бързата проверка на дулото показа, че куршумът е изпаднал. Таниел зареди нов куршум, сетне още един — два от кървавите обръчи. Накрая натъпка барут.
Един от кабалистите се извърна към него, повдигнал ръце. Магът прониза окото му с щика си.