— Какво стана на върха? — отново попита Тамас. — Таниел наистина ли е прострелял Крезимир?
— Да — потвърди Привилегированият.
— Ти видя ли го с очите си?
— Почувствах, когато се случи. Всеки Привилегирован в Деветте държави го е усетил. Сякаш душата ми биваше разкъсвана. Ти усети ли го?
Тамас поклати глава.
— Олем, ти усети ли нещо?
— Съвсем не. — Той дръпна от цигарата на Бо, за да я поддържа запалена. — Но може и да съм. Заради дажбите имам лошо храносмилане. Липсва ми храната на Михали.
— Усещането не би могло да се сбърка — каза Бо.
Тамас се облегна назад, потръпвайки от болка.
— Значи Крезимир е мъртъв — каза той. И се опря на ръба на носилката.
Олем се навъси.
— Къде ви е патерицата, сър?
Бо започна да се смее — в началото тихо, дразнещо. Постепенно веселието му се усилваше.
— Какво е толкова смешно? — попита Олем.
Бо поклати глава.
— Няма нищо смешно — рече той. — Ти не разбираш, Тамас. Не е възможно да се убие бог.
Тамас седеше край тялото на сина си. Животът на Таниел тлееше. Лекарите казваха, че той се намира в кома. Не беше ясно кога (и дали) той ще се събуди.
Тамас трябваше да настои за идването на Михали. Сега му оставаше единствено да се надява, че Таниел ще оцелее пътуването до Адопещ. Несъмнено един бог щеше да успее да го излекува. Подир това фелдмаршалът щеше да накара Михали да се погрижи за крака му.
— Ти се справи добре — каза Тамас, отпускайки ръка върху челото на Таниел. То пламтеше. — Сега недей да умираш. Не мога да те изгубя. Изгубих майка ти, няма да изгубя и теб.
Платнището бе отметнато; огромен силует затули пламтящия склон.
— Момчето ти е истински боец.
Тамас повдигна очи към шурея си, който тъкмо се настаняваше в единствения друг стол.
— Якола или Гаврил да те наричам? — попита Тамас и прокара ръка през лицето си. Надяваше се, че посетителят не е забелязал сълзите му.
— Гаврил става.
Гаврил. Името, под което Якола се укриваше от копоите на кезианския крал подир неуспешния опит за убийство. Това се беше случило отдавна, страшно отдавна. И Гаврил беше станал известен като пияница. Но в момента той изглеждаше достатъчно трезвен.
— Докато слизахме от планината, видяхме кезианската армия да се отправя на запад — рече Гаврил. — Към Васалови порти.
— Възнамеряват да нападнат — каза Тамас. — Никакъв отдих.
— Сега те разполагат с подкрепата на бог — ако казаното от Бо е истина и Крезимир е жив.
— Ние също.
— Моля?
— Адом. Братът на Крезимир — каза Тамас. — Но той не е войнолюбец. Когато стане дума за война, везните натежават в полза на Крезимир.
Гаврил се облегна назад, но бързо трябваше да се намести, защото столът започна да скърца под тежестта му.
— Бог — промърмори той. — Двама богове. И древни магове. Това не е светът, който познаваме, Тамас.
— В момента не мога да мисля за нещо друго освен това. — Тамас посочи към сина си.
Гаврил замълча за момент.
— Петнадесет години скърбих за смъртта на сестра си — рече той. — Ако се стигне до най-лошото, не прави моята грешка. Умолявам те. И недей да скърбиш за него, преди да имаш основание.
Тамас кимна. Какво друго можеше да стори.
— Чух за Сабон — продължи Гаврил. — Съжалявам.
— Сред хората ми имаше предатели — рече фелдмаршалът.
Другият се навъси.
— Инспекторът, на когото разчитах да открие предателя сред съзаклятниците ми. — Тамас си пое дъх. — Той успя, но се оказа, че самият той също ме е предал, за да защити семейството си. Това доведе до смъртта на Сабон.
— Какво ще правиш с него?
— Ще го накарам да отговаря за постъпките си.
— Не позволявай на омразата да те погълне — предупреди Гаврил.
— Това не е омраза, а справедливост.
— В проява на справедливост Крезимир би изпепелил цял Адро.
Тамас се надигна и съпътстван от остра болка, се приближи до сандъка си. Той повдигна капака и извади дуелните пистолети, които Таниел му беше донесъл.
— Синът ми се намира на прага на смъртта — каза Тамас и се върна обратно на стола, полагайки оръжията в скута си. — Съпругата ми отдавна е мъртва, мнозина от приятелите ми я последваха. — Той провери дулото и опъна ударника, насочвайки пистолета към стената на палатката. — Не ми е останало нищо, което да ме тласка към състрадание. Ще пресрещна силите на Ипил край Васалови порти и ще ги отблъсна. Ще ги отблъсна чак до двореца му.
Фелдмаршалът дръпна спусъка и празният пистолет щракна.
— А на Крезимир ще покажа истинската справедливост.