— Надявам се, че имаш известна идея откъде да започнем — рече Адамат. За последно той беше посещавал библиотеката преди години; беше разбираемо, че е забравил колко е обширна. — Иначе ще ни отиде целият ден.
Ускан уверено се отправи надясно, към най-близкото стълбище.
— Мисля, че имам. Но пак ще ни отнеме известно време. Неотдавна колекцията ни бе обогатена, а и аз нямам възможност да прекарвам тук толкова дълго, колкото ми се иска. Но ти да не помислиш, че се оплаквам. Книгите все още са скъпи, но индустрията процъфтява. А една парна печатарска преса би смъкнала цената им допълнително.
Адамат подбели очи. Приятелят му говореше добронамерено, ала от думите му излизаше, че експлозията се е случила по вина на Адамат.
Ускан броеше лавиците, за да открие необходимата. Той грабна стълба с колелца и я забута пред себе си. Гласът му отекна:
— По-рано Илеманският университет получаваше най-добрите постъпления, а общественият архив в Адопещ притежава двойно по-голяма от нашата колекция. Защо не си отишъл най-напред там?
Адамат поспря, за да прокара пръсти по една кожена подвързия. Той харесваше библиотеките: тези места бяха сухи и прашни, изпълнени с миризмата на хартия — уханието, което инспекторът асоциираше със знание. А за професия като неговата знанието беше от особено значение.
— Защото центърът на града е същински свинарник. Екзекуцията, забрави ли?
По премигването на Ускан личеше, че той наистина е забравил.
— Ако не намерим нищо, върви в архива. Там са отлично организирани и имат талантливи библиотекари. Търси теология и история. Поне с това ще започна аз. — Той спря стълбата и започна да се катери. Адамат опря ръце на нея, за да я подпре.
— Старая се да не се занимавам с теология.
Сухият смях на Ускан долетя три метра над него.
— Като всички ни. — Той замълча за момент. — Странно.
— Какво има?
Металната стълба издрънча под тежестта на слизащия Ускан.
— Книгите са изчезнали. Някой трябва да ги е взел. Само на преподавателите се разрешава да вземат книги от библиотеката, а в момента теологическият факултет представлява хаос. Той се състои от трима братя, които прекарват половината година в отпуск на по-топли места. Вече почти никой не изучава теология. Всички се интересуват от математика и наука. Факултетите по физика и химия сега са четворно по-големи, отколкото по времето, когато постъпвах на работа. — Секретарят погледна нагоре, към липсващите книги. — Съвсем ясно си спомням… Както и да е, да потърсим другаде.
Адамат последва приятеля си до третия етаж. Книгите, които Ускан възнамеряваше да търси там, също бяха изчезнали. Двамата провериха на още две места, преди домакинът да се облегне на една лавица и да обърше чело.
— Явно някой пише дисертацията си — оплака се той. — Проклетите студенти по теология винаги вземат книгите. Те са малко, но за сметка на това изключително нахални. Мислят си, че даренията, давани от дядовците им, ги правят собственици на университета.
Адамат се колебаеше каква част от разследването си да разкрие. Сами по себе си думите не представляваха голяма заплаха, но инспекторът предпочиташе да ограничи запознатите с проучването си. Нямаше смисъл да рискува да се показва като предател, преди Тамас да е укрепил властта си.
— Има ли тук някакви книги от периода на Помрачаването? Чувал съм, че от този период има страшно много литература за Крезимир.
— Къде си чувал това?
— По-скоро съм го чел — в един вестник, преди три години.
Ускан изсумтя:
— Вестниците са готови да отпечатат всяка глупост. Помрачаването наистина е било много религиозно време, но също така и тъмна епоха, лишена от знание. Крезимир и братята му изчезнали. Новите монархии били вкопчени в борба с предеите — това са древна каста могъщи Привилегировани. Малко неща са оцелели от този период. Веднъж ректорът ми каза, че ако притежавахме дори половината знание от Времето на Крезимир, дори и за обикновените хора би настъпил златен век.
— Следователно търсим теология, история и магия.
— Ще успея да те направя библиотекар — отбеляза Ускан.
— Какво знаеш за магията?
— Философията на магията е едно от хобитата ми, макар самият аз да не притежавам мистичен талант. Но дядо ми е бил Привилегирован. Целител. — Секретарят замълча и с очакване погледна Адамат.
— Слушам те — подкани инспекторът.
Ускан се навъси.
— Целител. Най-рядко срещаните Привилегировани. Дори изучаващите обща магия знаят това. Човешкото тяло е тъй сложно, че само един на всеки сто Привилегировани умее да го възстановява дори частично.