— Следователно той е бил рядко проявление.
— Много рядко, Адамат. Небеса, от човек с твоята склонност към детайлите бих очаквал тези неща да са ти известни. Нищо ли не знаеш за магията?
— В общи линии — призна Адамат. Той живееше в свят на улици, граждани и престъпници. Не му оставаше време за магии. Пък и те бяха нещо чуждо. На моменти той се натъкваше на някой и друг Чудак, но по-изявените прояви попадаха под юрисдикцията на кабалистите, с които инспекторът нямаше нищо общо. За магията знаеше само общи неща, запомнени от училище.
— Самият ти си Чудак — рече Ускан. — И имаш третото око.
— Да, но не виждам какво общо…
— И можеш да виждаш излъчването на всички неща, когато го отвориш и се взреш в онова, което Привилегированите наричат Отвъд?
В днешно време Адамат рядко отваряше третото си око. Усещането беше смущаващо. И все пак той действително си спомняше мекото сияние, обгръщащо всичко около него — в онези моменти светът придобиваше пастелни цветове.
— Да.
— Привилегированите умеят да изменят Отвъд. Всеки от техните пръсти се съотнася с един от елементите: огън, земя, въздух, вода и етер.
— Огънят не е елемент — рече Адамат. — Той се проявява при изгаряне…
— Не ме прекъсвай. Това обяснение се смята за непълно предвид откритията от последното столетие, но за момента не разполагаме с по-добро. И тъй, всеки пръст съответства на един елемент и на влиянието на въпросния Привилегирован, като палецът е най-силен. Привилегированият използва силната си ръка — най-често дясната — за да призовава излъчванията на нещата Отвъд. Веднъж изтеглени в нашия свят, с ръката си той ги насочва.
— А какъв е принципът на действие на барутната магия?
— Проклет да съм, ако зная. Привилегированите мразят барутните магове; по тази причина кабалистите се противят на изучаването им.
— И защо е тази ожесточена омраза? — Адамат бе чувал, че повечето Привилегировани са алергични към барут.
— Защото се страхуват — отвърна Ускан. — Повечето Привилегировани не могат да насочват магиите си по-далеч от километър. А барутните магове са способни да стрелят от два пъти по-дълго разстояние. Кабалистите не обичат да се озовават в неблагоприятно положение. Освен това съм чувал, че докато всички неща — живи, мъртви и елементални — притежават свое излъчване Отвъд, това не се отнася за барута. Нищо чудно, че той изнервя Привилегированите… Така, това е мястото.
Ускан поспря пред поредната лавица. След кратък оглед той изтегли няколко книги и ги подаде на Адамат. Разместването породи облак прах.
— Само една липсва — рече Ускан. — Но и за нея зная къде е. В кабинета на ректора.
— Можем ли да я вземем?
— Ректорът отсъства, замина рано сутринта. А аз нямам ключ от кабинета му. Ще трябва да изчакаме, докато се върне.
Двамата отнесоха книгите до една от масите, където се настаниха да проучват. Отваряйки първата книга, Адамат се навъси.
— Ускан?
Приятелят му въпросително повдигна глава. В следващия миг той вече скачаше на крака и заобикаляше масата. За пръв път Адамат виждаше подобна проява на пъргавина от секретаря.
— Какво? Кой, в името на ямите, е сторил това?
Първите няколко страници от книгата липсваха, а десетки от следващите бяха частично зачеркнати, сякаш покрити с тъмно мастило. Ускан попи челото си и започна неспокойно да крачи насам-натам.
— Тези книги са безценни — рече той. — Кой би сторил подобно нещо?
Адамат се приведе, за да разгледа книгата. Страниците ѝ бяха изработени от велен, по-дебел от съвременната хартия и четири пъти по-здрав. Разкъсаният ръб бе леко потъмнял.
— Някой Привилегирован — отвърна Адамат.
— Защо реши така?
Инспекторът посочи към остатъците от откъснатите страници:
— Какво друго, освен магия, би могло да обгори страници, без да засегне останалите?
Ускан отново започна да крачи.
— Привилегирован! Крезимир да ги порази. Точно те би трябвало да знаят колко е ценна една книга!
— Определено са знаели. Иначе цялата книга е щяла да бъде изгорена. Да разгледаме и останалите.
И Адамат започна да разлиства следващите книги. Седем от общо единадесет имаха откъснати страници и зачеркнати пасажи. Към края на проверката Ускан кипеше от гняв.
— Само почакай да кажа на ректора! Той с голи ръце ще пребие всички Привилегировани и…
— Тамас екзекутира цялата им кабала.
Ускан застина. Ноздрите му трепнаха, устните му се смръщиха.
— Явно няма да има компенсация за стореното.