— Не я оставяй да избяга! — изкрещя той към Готън. Ка-поел изскочи обратно на булеварда, за да следи Привилегированата.
При изкачването си Таниел установи, че жената вече е достигнала съседния покрив. Чула появата му, тя се обърна и запрати огнено кълбо.
В барутния си транс Таниел можеше да зърне излъчването на магията ѝ, да почувства пътя, по който огънят щеше да поеме. Войникът се претърколи встрани и отново скочи на крака. Тя побягна, залитаща по керемидите.
Таниел с лекота преодоля пространството между двата покрива. Заради наклона той изгуби Привилегированата от поглед, в най-високата точка отново я откри, и стреля.
Той отново я уцели, но и този път жената не рухна, макар да бе простреляна право до гръбнака. В най-лошия случай този изстрел трябваше да я повали на земята, а тя почти не трепна!
Таниел изсумтя, прибирайки пистолети, за да ги замени с винтовката. Със следващото движение той сложи щика. Хубаво, щеше да го направи по трудния начин.
В пълен транс един барутен маг бе в състояние да надбяга кон. Затова не беше изненада, че само след две къщи той вече я настигаше. В следващия си скок Привилегированата не успя — тя се подхлъзна и остана да виси вкопчена на ръба.
Таниел се приземи съвсем спокойно и се извърна, готов да забие щика в някое от очите ѝ. Магьосницата пусна ръба и падна на улицата.
След една ругатня и само миг колебание войникът я последва. Дори и в барутния си транс усети болката от съприкосновението със земята. Той се приземи приклекнал; край него Привилегированата вече се изправяше на крака. Той замахна инстинктивно и щикът потъна.
Жената се преви над него; ръката ѝ се намираше на две педи от главата му. Личеше, че някога е била много красива, ала сега кожата ѝ бе сбръчкана. С мъка тя се освободи от щика.
— Ти нямаш никакво понятие за ставащото, момче — тихо го предупреди тя.
Таниел чу как оръжията на Готън дрънчат. Неутрализаторът изникна край него, повдигнал пистолет.
Земята започна да се тресе.
— Прикрий се! — Наемникът скочи между двамата.
Земята се разцепи и изчезна изпод тях. Таниел се сгърчи от стоварилия се върху него натиск. Струваше му се, че е бил натикан в оръдие, за да послужи като заряд. Ушите му писнаха, той се замая.
Навсякъде около тях летяха отломки.
При слягането на прахта Таниел видя, че Готън все още е коленичил над него, скривил лице. Неутрализаторът предпазливо се огледа. Устните му се раздвижиха, но Таниел не чу нищо: светът все още трепереше пред очите му. След миг той също се изправи на крака и се огледа. Замаяният му поглед различи, че Ка-поел се приближава към тях, следвана от Жулин. Околните сгради бяха сринати до основи: мазетата им бяха изпълнени с отломки. Сред тези парчета мазилка и тухла личаха късове кървава плът. Това бяха клетниците, намирали се в тези постройки по време на експлозията — хора, които не бяха се намирали край неутрализатор, който да ги защити с присъствието си.
Таниел бавно си пое дъх.
Жулин пристъпи право до него и го блъсна, което го накара отново да залитне назад. В следващия момент Ка-поел изникна между двамата; острият ѝ поглед накара наемничката да отстъпи назад. Едва след няколко мига слухът на Таниел се възвърна достатъчно, за да може да различи крясъците на Жулин:
— … я остави да избяга! Остави я да се измъкне! Проклет глупак!
Войникът отново се изправи на крака и внимателно избута Ка-поел встрани.
Жулин пристъпи напред и стовари юмрука си в лицето му. Главата на Таниел отскочи назад. Инстинктивно той улови следващия удар, изви ръката ѝ и я удари на свой ред.
— Успокой се — процеди Таниел и се извърна, за да изплюе кръв. — Тя е мъртва. Никой не би могъл да преживее нещо подобно.
— Не е мъртва. — Страните на Жулин още пламтяха, но тя не посегна отново. — Все още я чувствам. Избягала е.
— Аз я нанизах на щика си. Един лакът стомана! Няма как да остане жива.
— Мислиш, че стоманата може да я нарани? Стомана? Ти наистина не знаеш абсолютно нищо.
Таниел вдиша бавно, за да се успокои, сетне повтори, този път прибавяйки към вдишването щипка барут.
— Ка-поел — обърна се той, — тя още ли е жива?
Девойката обгърна Таниеловата винтовка и плъзна пръст по кръвта, покриваща острието на щика. След като я размаза между пръстите си, тя кимна.
— Можеш ли да я проследиш?
Ка-поел кимна отново.
Жулин се намръщи.
— Дори аз не мога да я проследя — рече тя. — Прикрила е следите си добре. Дори ранена, тя е много по-могъща, отколкото подозирате. Тази хлапачка няма как да я намери.