Тамас кимна.
— Аз притежавам достатъчна суета, за да оценя книгата по достойнство.
— Какво е писал той за вас?
— Самърсет заявява, че бракът ми ме е направил консервативен, че раждането на сина ми ми е дало милост, а смъртта на съпругата ми е калила и двете качества с обективност, която ги е направила полезни. Казва, че моето издигане до фелдмаршал по време на гурланската кампания е най-доброто нещо, случвало се на адранската армия през последните хиляда години. — Тамас махна с ръка. — По-голямата част е глупост. Но във връзка с това трябва да ти кажа нещо.
— Слушам ви, сър.
— Има моменти, в които не чувствам никакво състрадание или желание за справедливост, а единствено чист гняв. Моменти, в които отново се чувствам на двадесет и разрешението на всеки проблем се крие в дуел с пистолети от двадесет крачки. Олем, това е най-опасното чувство за един главнокомандващ. Ето защо ще искам следното от теб. Ако някога забележиш, че съм на път да избухна, искам да ми кажеш. Без заобикалки, без увъртания. Просто ми казваш в прав текст. Ще можеш ли?
— Тъй вярно, сър — рече Олем.
— Хубаво. Тогава кажи на Влора да влезе.
Бившата годеница на сина му влезе с немалко смущение: мнозина смятаха Тамас за безчувствен. Самият той бе подсилвал това впечатление. Може би синът му бе страдал заради това. Но Тамас знаеше, че под пресметливата му външност се крие избухлив характер. А точно сега за първи път в живота му му се искаше да простреля жена.
Той сключи пръсти на плота пред себе си. И застопори устата си в многозначителната пауза между усмивка и смръщване.
Влора беше тъмнокоса красавица с класическа фигура, широки бедра и малка гръд, подчертана от тясната синя униформа. Тя произхождаше от знатен род: покойният ѝ баща бе на-барон, прахосал богатствата си с неумели сделки. Последните от семейните средства той бе вложил във фатрастанска златна мина — изчерпала се два месеца след началото на добива. Година след този провал той бе починал, оставяйки десетгодишната си дъщеря. Сабон беше я намерил месеци по-късно, настанена в пансион от далечните си роднини — изоставено дете, но притежаващо удивителен талант. Влора умееше да подпалва барут не от десетина крачки, както правеха повечето Отличници, а от стотици метри. Тамас я бе взел под своята закрила и ѝ беше осигурил кариера в армията. Но къде беше допуснал грешка?
— Барутен маг Влора се явява в отговор на нареждането ви, сър.
Тамас трепна. Тя се бе обръщала към него на малко име още от четиринадесетгодишна. И никой не бе посмял да коментира фамилиарността ѝ. Към него тя се отнасяше като към баща повече от Таниел.
— Седни — заповяда Тамас.
Тя се подчини.
— Сабон запозна ли те със ситуацията?
Той усещаше как тя изучава лицето му, затова задържа погледа си над главата ѝ.
— Изгубили сме много бойци, сър — отвърна тя. — Много приятели.
— Сериозен удар срещу барутната кабала. По тази причина се нуждая от магове. Искаше ми се да можеше да те оставя…
В Илеманския университет, мислено довърши той. Където тя щеше да продължи да се образова и да изменя на сина му.
— Нужна си ми тук — каза Тамас след миг мълчание.
— На ваше разположение съм.
— Ще те изпратя със седемдесет и пети полк в северния край на града. Там има бунтовници, които трябва да…
Тамас замълча, защото на вратата се почука. Олем надникна навън и размени няколко думи шепнешком със стоящия отвън, след като прие съобщението.
— Тамас — поде Влора. — Бих искала да служа с Таниел, ако това е възможно.
Тамас почувства как тялото му трепва гневно и с мъка овладя гнева си.
— Без фамилиарности, войнико — процеди той. — Не, не е възможно. Градът трябва да бъде прочистен. Ти ще бъдеш зачислена към седемдесет и пети полк.
Той не можеше да подложи Таниел на това. Той беше студен, а не жесток.
Олем размаха посланието.
— Простете, сър.
— Какво има?
— Проблеми.
— Какви проблеми?
— Момчетата са се натъкнали на барикади.
— Е, и?
— Големи барикади, сър, макар и струпани набързо, много добре организирани. Не става дума за обикновени обирджии.
— Къде?
— Центестършир.
— Това се намира на по-малко от два километра от нас. Хората ни проучили ли са барикадите?
— Тъй вярно — потвърди Олем с мрачен вид. — Роялисти, сър.
— Все някога те трябваше да изпълзят — промърмори Тамас. — Верни служители на краля, макар и без крал. Каква е числеността им?
— Още не се знае. Барикадите са изникнали тази нощ.
— Каква част от града държат?