Адамат си спомняше Сенка. Той беше нисък мъж с гъста брада, ценител на скъпите вина и добрата храна. За последно го беше виждал преди седем години.
— Не знаех, че Сенка е барутен маг.
— Стараем се да откриваме способните колкото е възможно по-скоро — каза Тамас. — Способностите на Сенка се проявиха впоследствие. Както и да е. — Той махна с ръка. — Става дума за един неочакван проблем, на който се натъкнахме.
Адамат го погледна изненадано.
— И търсите помощта ми?
Фелдмаршалът повдигна вежда.
— Нима молбата ми е тъй необичайна? По-рано ти си бил отличен детектив, отдаден служител на Адро. А Сенка ми каза, че притежаваш отлична памет.
— И все още съм, сър. — Тамас го погледна неразбиращо, затова Адамат поясни: — Все още разследвам, макар и не за полицията.
— Отлично. В такъв случай не би имало нищо странно в това да те наема.
— Не би имало — потвърди инспекторът. — Но, сър, ние се намираме в Небесния дворец. На път за насам се натъкнах на мъртъв гвардеец. — Той посочи към ивичката кръв. — Къде е кралят?
Тамас кимна встрани.
— Заключил се е в храма.
— Вие сте организирали преврат — каза Адамат. С крайчеца на окото си той зърна движение: на върха на стълбището изникна войник. Смуглата му кожа веднага издаваше, че той е родом от Делив. Севернякът носеше същата униформа като Тамас, с осем златни ивици над дясната гръд. От лявата страна на униформата му стоеше сребърно буре с барут — символът на Отличник. Този човек също беше барутен маг.
— Имаме да местим много тела — каза той.
Тамас го погледна за момент.
— Да, Сабон, зная.
— Кой е този?
— Инспекторът, за когото ни каза Сенка.
— Не ми се нрави, че е дошъл чужд човек — отвърна Сабон. — Това би могло да застраши всичко.
— Сенка каза, че можем да му имаме доверие.
— Вие сте организирали преврат — повтори Адамат.
— След малко ще дойда да помогна за телата — продължаваше фелдмаршалът. — На тези години и аз се нуждая от почивка.
Чужденецът рязко кимна и изчезна.
— Сър! Какво сте сторили? — изрече Адамат и отново стисна дръжката на скритата си шпага.
Тамас сви устни.
— Казват, че адранската кралска кабала притежава най-могъщите Привилегировани магьосници във всички Девет държави, отстъпващи единствено на онези от Кез — тихо рече той. — Аз току-що ги избих до последния човек. Смяташ ли, че един възрастен инспектор с шпага би ме затруднил?
Адамат отпусна ръка.
— Не, не би ви затруднил — с отвратително усещане промърмори бившият полицай.
— Сенка ме остави с впечатлението, че ти си прагматик. Ако случаят е такъв, бих искал да наема услугите ти. Ако не, ще те убия и ще търся друго решение.
— Вие сте организирали преврат — рече инспекторът.
Тамас въздъхна:
— Колко пъти ще се връщаме към това? Нима е толкова изненадващо? Ти сам би могъл да изброиш поне десетина фракции в Адро, които имат основания да замислят свалянето на краля.
— Така е. Но не мислех, че някоя от тези фракции притежава способността да го стори — отвърна Адамат. — Или дързостта.
Погледът му непрекъснато се връщаше към стичащата се кръв. Видът ѝ го караше да мисли за съпругата и децата му, които в момента спяха.
Адамат погледна към фелдмаршала. Възрастният военен бе разрошен, униформата му бе опръскана с капки кръв — много капки кръв. Под очите му бяха изникнали тъмни кръгове, а видът на умора не се дължеше само на изминалите години.
— Нямам навика да приемам задачи на сляпо — заговори отново инспекторът. — За начало ми кажете какво ще искате от мен.
— Ние ги убихме в съня им — поде Тамас. — Не е лесно да се убие Привилегирован; този начин е най-добрият. Но бе допусната грешка, стигна се до известно стълкновение.
За момент фелдмаршалът придоби измъчен вид; Адамат предположи, че битката не се е развила по желания от Тамас начин.
— Ние надвихме — продължаваше военният. — Но всички те умираха с едни и същи думи.
Адамат изчакваше.
— „Не престъпвайте Обета на Крезимир“ — цитира Тамас. — Това изричаха умиращите магьосници. Тази фраза говори ли ти нещо?
Инспекторът приглади дрехата си, вгледан в спомените си.
— Не. „Обета на Крезимир“… „Не престъпвайте“… Почакайте. Спомних си нещо. Престъпеният обет на Крезимир. — Той повдигна очи. — Навремето имаше подобна улична шайка. Преди около двадесет и две години… Сенка не си ли припомни?
— Той казваше, че думите му се струват познати. И беше сигурен, че ти ще си спомниш.