Преди десет минути бе приключил поредният мач; работниците от Арената посипваха стърготини върху кървавите петна. Тихо мълвене изпълваше залата, нетърпеливо заради предстоящото насилие. Адамат вдишваше пот, мръсотия и миризмата на гняв. Той бавно изпусна дъха си. Боксът с голи ръце бе варварски, дивашки спорт. Забавен спорт, мислено си каза инспекторът и се усмихна.
Следващият му дъх донесе миризмата на прасе. Неотдавна Арената бе изпълнявала ролята на кочина. Преди това? Може би магазини — по времето, когато Талиан се смяташе за най-новата, най-богата и модерна част на града.
Двама голи до кръста мъже напуснаха боксьорските паравани в единия край на залата. Те пристъпиха на арената един до друг, без церемонии. Работниците се оттеглиха от ринга, а двамата боксьори се изправиха един срещу друг. Мъжът отляво беше по-дребен, по-строен, с оформени като боен кон мускули. Няколко от кестенявите му къдрици падаха върху челото му; той непрекъснато ги издухваше нагоре. Формайкъл. Любимият боксьор на Съдържателя — или поне така беше по време на последните идвания на Адамат. Формайкъл беше складов работник, млад и красив. Говореше се, макар и шепнешком, че Съдържателя го подготвя за нещо повече от обикновен бияч.
Мъжът от дясната страна изглеждаше двойно по-едър от Формайкъл. Косата върху слепоочията му бе посивяла, а лицето му бе покрито с неравна брада. Очите му бяха дребни, хлътнали, и наблюдаваха Формайкъл с отдадената настойчивост на убиец. Ръце като неговите не биха се поколебали да предизвикат планинска мечка. По кокалчетата му личаха следи, където те бяха чупили — и бяха чупени от — чужди челюсти. Лицето му носеше белезите от неумели шевове. Той се усмихваше с изпотрошени зъби към Формайкъл.
Сусмит притежаваше предимство откъм тегло и опит, но беше видно, че е уморен. Челюстта му висеше отпусната от изтощението, извоювало му предишните победи, крайчетата на очите му издаваха вялост, а раменете му провисваха, макар и почти незабележимо. Освен това той не можеше постоянно да разчита на опит. Сусмит остаряваше; гърдите и стомахът му бяха започнали да се отпускат от прекалено пиене.
Организаторът слезе до второто стъпало на ринга и размени няколко думи с боксьорите. Подир миг той се отдръпна, повдигна ръка и рязко я спусна, отскачайки назад.
Крясъкът на триста гърла отбеляза началото на битката. Пестници се блъснаха в плът с глухи удари, погълнати от разнеслите се гласове.
— Смачкай го!
— Сечи!
— В стомаха! Удряй в стомаха!
Гласът на Адамат остана удавен сред какофонията викове. Той нямаше представа какво крещи, но имаше нужда да излее раздразнението си от Палагий и гнева от липсата на близките си. Беше се привел напред, размахващ юмруци пред себе си.
Формайкъл стовари жесток удар върху ребрата на Сусмит. По-възрастният залитна встрани; противникът му го последва, атакувайки същото място — може би някогашно счупвано ребро. Треперещият Сусмит продължи да отстъпва, докато не се сблъска с дървената преграда, отделяща го от зрителите. Откъм тях се протегнаха пръсти; нокти се врязаха в главата му; слюнки го опръскаха по бузата. Боксьорът се намираше съвсем близо до Адамат.
— Хайде — изкрещя инспекторът. — Не му позволявай да те изблъска в ъгъла!
Нещо пропука. Сусмит се отпусна на едно коляно, повдигнал ръце пред себе си, за да се предпазва от ударите на Формайкъл.
Виковете на Адамат заглъхнаха.
— Ставай, негоднико — процеди той през зъби.
Формайкъл продължаваше да обсипва с удари ръцете на противника си, докато по-възрастният мъж не коленичи. По лицето на Формайкъл личеше предвкусването на победата. Той постепенно забави ударите си и спря, задъхан, загледан към противника пред себе си. Сусмит не погледна към него.
Хайде, приключвай по-бързо, помисли си Адамат.
Но Формайкъл не възнамеряваше да прави това. С широка усмивка той сграбчи едната ръка на Сусмит, повдигна го и стовари съкрушителен удар. Сусмит отново рухна на колене, потръпващ. Беше видно, че по-младият възнамерява да се възползва от изтощението на опонента си и бавно да го размаже.
Формайкъл нанесе още няколко единични удара, преди да остави Сусмит да рухне на колене. Лицето на едрия мъж приличаше на кървава, подпухнала пихтия; той изплю кръв върху стърготините. Формайкъл му обърна гръб, повдигайки ръце към тълпата, за да се наслади на обливащите го насърчения. След няколко секунди той отново се извърна към противника си.