Сусмит скочи на крака, насочил цялата си тежест в подкрепа на юмрука, полетял към красивото лице на Формайкъл. Ударът накара младия боксьор да полети назад; при сблъсъка си с отсрещната преграда той отскочи и се стовари на земята, където се сгърчи, преди да застине. Сусмит се изхрачи на гърба му и пое към стълбите. По пътя му към боксьорските паравани към него се протягаха ръце, които да го потупат по гърба в поздравление, и го преследваха ругатни от изгубилите залозите си.
Адамат прибра печалбата си и изчака тълпата да се разшава, за да може незабелязано да се приближи до боксьорския отсек. Той влезе в стаята на Сусмит и дръпна завесата зад себе си.
— Хубав бой се получи.
Сусмит тъкмо се канеше да излее кофа над главата си. Той забави действието си с миг, през който да погледне към посетителя, след което продължи започнатото движение. Водата отми слоя пот и кръв; боксьорът я попи с един зацапан пешкир. Накрая той отново се обърна към Адамат. Устните и веждите му бяха сцепени; очите бяха подпухнали.
— Тъй беше. Ти на правилния човек ли заложи?
— Разбира се.
— Копелето се опитва да ме убие.
— Кой?
— Съдържателя.
Адамат се засмя, но в следващия миг осъзна, че Сусмит не се шегува.
— Защо смяташ така?
Сусмит поклати глава, изстиска пешкира си и го потопи в кофа с чиста вода.
— Иска да затъна.
Сусмит далеч не беше глупав, но винаги говореше с кратки изречения. След години удари по главата за човек ставаше трудно да навързва мислите си.
— Защо? Ти си добър боксьор. Хората идват, за да те гледат.
— Идват да гледат младите. — Сусмит се изплю в една от кофите. — Аз съм стар.
— Формайкъл хубаво ще си помисли следващия път, когато трябва да се бие с теб. — Адамат си спомни неподвижното тяло, останало да лежи на ринга. Бе се наложило работниците да го отнесат. — Ако остане жив.
— Ще остане. — Сусмит потупа главата си с два пръста. — Ще се страхува.
— Или следващия път ще се постарае да приключи бързо — каза инспекторът.
Сусмит си пое дъх и го изпусна под формата на кикот, прелял в кашлица.
— И така става.
За момент Адамат остана загледан в него. Сусмит беше негов отдавнашен приятел, а външният му вид не съвпадаше със същината му. Той не беше обикновен побойник, за разлика от останалите боксьори. Зад свинските му очички се криеше остър ум; зад чепатите юмруци се криеха загрижените ръце на брат и чичо. Мнозина го преценяваха погрешно, което беше една от причините за многобройните му победи. Но едно нещо не можеше да се сбърка: той притежаваше черта, открояваща се по-дълбоко от лоялността му към близките и интелекта. Чертата на убиец.
— Дошъл съм да те попитам нещо — рече Адамат.
— Мислех, че ти е домъчняло.
— Веднъж ти ми каза, че си бил част от бандата на Крезимир.
Сусмит застина, пъхнал крайчеца на кърпата в ухото си. Той бавно отпусна ръка.
— Така ли?
— Ти беше много пиян.
Движенията на боксьора придобиха предпазливост. Той погледна към бюрото, към чекмедже, където несъмнено бе скрил пистолет. А човек с неговите размери не се нуждаеше от пистолет.
Адамат махна с ръка, за да го успокои.
— Ти беше много пиян — повтори той. — Тогава не ти повярвах. Аз присъствах, когато изравяха онези момчета от канала. Не мислех, че някой е успял да се измъкне от хората, сторили това.
Няколко мига Сусмит го наблюдава мълчаливо.
— Може би никой не е успял. Може би някой е успял.
— Как?
Боксьорът контрира със свой собствен въпрос:
— Защо?
— Става дума за разследване. — Адамат вече бе решил да каже на Сусмит всичко. — Възложи ми го фелдмаршал Тамас. Той иска да узнае какво представлява Обета на Крезимир.
Сусмит бе придобил впечатлен вид.
— С този човек шега не бива.
— Така е. Та, имаш ли представа какво означава тази фраза?
Другият продължи да се бърше.
— Нашият главатар беше прокуденик от кралската кабала. — Той отвори чекмеджето, изваждайки зацапана лула и торбичка с тютюн. Натъпка лулата и я запали, преди да продължи. — Дърдорко. Глупак. Искаше внимание. Каза, че името ни трябвало да накара кабалистите да си припомнят своя морал.
Това беше най-дългото изречение, което Сусмит бе изричал от години.
— Той каза ли ви значението?
— Престъпиш ли Обета на Крезимир — отвърна боксьорът, дръпвайки от лулата си, — светът ще погине.
— А какъв е обетът? — попита Адамат.
Сусмит сви рамене.
Инспекторът замислено допря показалец до брадичката си. Сусмит се облегна назад. Личеше, че той няма да каже нищо повече, не и по този въпрос.