Мислите на Адамат отново се насочиха към Палагий. Проклетият банкер все още го следеше чрез хората си. Той беше непредсказуем. Един човек с мащабите и репутацията на Сусмит определено би бил полезен при тези условия. Поне докато не дойдеше моментът, в който Адамат трябваше да се издължи.
Сусмит щеше да му бъде полезен и на други места — като обществения архив, зад роялистките барикади.
— Случайно да ти трябва работа? — осведоми се инспекторът.
Сусмит отново обърна дребните си очички към него.
— За какво иде реч?
Глава девета
Таниел откри командния пункт на баща си досами обсега на роялистките барикади. Опустелите улици бяха пълни с боклук; паветата още не бяха изсъхнали от снощния дъжд. Миризмите на града заплашваха да го задушат, особено когато бяха подсилени от барутния транс (продължаващ вече почти втора седмица). Градът вонеше на фекалии и страх, на празни гърнета и подозрение.
Ка-поел крачеше до него. Дори след целия досегашен престой тя продължаваше да се удивлява — толкова много постройки, всяка от които тъй висока. Тук имаше прекалено много хора. Това си недоволство тя бе изразила още в самото начало след пристигането им.
Таниел ѝ съчувстваше. Неговият талант на барутен маг запращаше всеки изстрелян куршум на километри — най-голям обхват на бойното поле. Всички тези постройки отнемаха преимуществото му.
От другата му страна стоеше Готън. Неутрализаторът почеса тила си (където все още му беше останала коса), а другата си ръка бе отпуснал върху един от трите си пистолета.
— Идваш ли? — попита Таниел.
Готън поклати глава.
— Баща ти ме изнервя.
— Не само теб — промърмори другият.
Тамас бе разположил главната си квартира в един от стотиците изоставени домове. Наоколо крачеха войници. Те не носеха познатите тъмносини адрански униформи — техните одежди съчетаваха червено, златно и бяло, а знамето им изобразяваше ореол със златисти криле. Тези хора бяха Крилете на Адом. Повечето от тези наемници бяха адранци.
Таниел прекоси улицата и забави крачка достатъчно дълго, за да може един от пазачите да забележи барутната му значка. Сетне той влезе вътре, следван от Ка-поел.
Салонът на дома приличаше на генералска палатка. Върху всяка възможна повърхност бяха разстлани карти; в ъглите бе струпана екипировка, включително пушки и сандъци с куршуми. Тамас стоеше зад една от масите, съсредоточен върху карта на града. Двама от бригадните командири на наемниците, стояха край него. Телохранителят му се беше излегнал на диван в ъгъла и пушеше.
Тамас не повдигна очи при влизането на Таниел. Младият маг прочисти гърло, но и тогава не получи отговор. Двамата бригадни го изгледаха любопитно.
— Трябва ми Бо — рече Таниел.
Тамас най-сетне повдигна очи. Имаше вида на човек, чиито важни мисли са били прекъснати.
— Бо?
Таниел подбели очи.
— Борбадор. Трябва ми помощта му.
Баща му се навъси.
— Точно сега не искам Привилегировани в града.
— Ами наемничката, която ми натресе? Жулин?
— Това е друго — рече фелдмаршалът. — Борбадор е бивш член на кралската кабала.
— Точно така, бивш. Защото беше прогонен. Той се присъедини към кабалата не от обич към краля, а заради парите и наложниците.
— И беше прогонен, защото преспа с любимата наложница на предводителя им — рече Тамас. Той се отдалечи от масата и се отпусна в едно от креслата. Там разтърка очи с намерението да снеме умората от тях. — Преди няколко месеца те бяха на път да го възстановят. Аз уредих да бъде преместен при планинската стража, за да не бъде убит заедно с останалите кабалисти. Както виждаш, обръщам внимание на всичко.
Таниел почувства искрица благодарност, заради което веднага се укори. А Тамас промени темата:
— Как върви ловът?
Таниел докладва прав, макар че баща му посочи към креслата.
— Уестивън е опразнил къщата си. Привилегированата също е изчезнала. Тя прикрива следите си добре; методите на Ка-поел, макар и точни, не са достатъчно бързи, за да проследят движещ се човек.
— Жулин би трябвало да може да я проследи.
— Жулин носи повече проблеми, отколкото ползи.
Тамас се надигна.
— Жулин определено си струва цената. Тя вече се е доказала като дискретна, разрешавала е проблеми и преди.
— Проблеми? — повтори Таниел. — Като тримата адрански Привилегировани, които изчезнаха миналата година? Дори във фатрастанските вестници писаха за това. Въпросните кабалисти бяха станали прекалено гръмки в мненията си против барутните магове, ако си спомням правилно.