За момент Ка-поел се замисли над думите му. Тя го разбираше — когато това беше изгодно за нея — но се нуждаеше от малко време да осмисли, когато той говореше прекалено бързо.
С ръцете си тя оформи женски силует.
— Жулин?
Девойката кимна и оголи зъбите си.
— Аз също не я харесвам. Тя можеше да докара смъртта на всички ни. Дори една Привилегирована — особено една Привилегирована — трябва да знае, че не е възможно просто да се нахвърлиш върху подобен магьосник. И въпреки това тя се държи сякаш има гаранция, че ще спечели всяка битка.
Ка-поел протегна показалец към него.
Таниел се засмя:
— Аз ли? Аз зная, че ще спечеля всяка битка.
Той прекоси улицата и приседна край Готън.
— Къде е Жулин? — попита барутният маг.
Готън сви рамене.
— Тя се появява и изчезва. Но по време на задача никога не изчезва за повече от няколко часа.
— Отдавна ли работиш с нея?
— От две години.
— А за Тамас?
— Малко повече от година.
— Къде си работил преди това?
— Кез.
— И си преследвал барутни магове?
Готън се размърда неловко.
— Побъркани пазители. Бивши кабалисти. Такива неща.
— Предполагам, че в Кез парите са добри. — Таниел реши да не разпитва по въпроса с барутните магове.
— Много — рече Готън. — Но нещата се объркаха, докато работехме за един херцог. Трябваше спешно да напуснем страната.
Излизаше, че Жулин изпитва неприязън към кезианците. Това определено обясняваше защо Тамас я харесваше.
— Как работи сътрудничеството ви? Неутрализатор и Привилегирована… Тя не може да прави магии в близост до теб.
Готън се подсмихна.
— Не е чак толкова лошо. Аз трябва да се докосна до Отвъд — той повдигна ръце, макар да не носеше ръкавици, — за да мога да неутрализирам влиянието на даден Привилегирован. И трябва да се намирам на не повече от три метра.
— Което само по себе си е трудна задача — каза Таниел.
— Така си е.
Таниел се облегна назад.
— Неутрализаторите са рядкост. Мисля, че дори баща ми не познава точния ви принцип на функциониране.
— Наистина се срещаме рядко — потвърди Готън. — Самият аз съм срещал само още един. За разлика от Привилегированите, Чудаците и барутните магове, никой не се ражда неутрализатор.
— Тогава как…?
— Умисъл — със занесен вид отвърна наемникът.
— Просто така?
— Просто така. Протегнах се Отвъд и прогоних всички излъчвания. — Той извади ръкавиците си и ги показа на Таниел. Те бяха тъмносини със златни руни. Обикновено ръкавиците на Привилегированите бяха бели. — Ръкавиците ми сами промениха цвета си. Нещо като поляризация. Когато се докосвам до Отвъд, мястото около мен се изпразва от магия. Не е възможно да бъдат създавани и насочвани излъчвания. А дори и когато не съм свързан с Отвъд, излъчванията се разпръскват на около десетина сантиметра от мен.
— Процесът обратим ли е? Възможно ли е отново да станеш Привилегирован?
— Не. — Готън отново прибра ръкавиците си.
Привилегированите бяха най-могъщите създания на света. Те запращаха мълнии със същата лекота, с която дете би хвърлило топка. Те притежаваха контрол над стихиите. Таниел не можеше да си представи как някой доброволно се отказва от подобна власт.
— Защо? — попита той.
Готън срита едно паве.
— Моята магия беше много слаба. С усилие можех да се докосвам Отвъд, какво оставаше да насочвам излъчвания. Не издържах изпитанието за допускане до кралската кабала. Ядосах се. Реших, че щом те отказват да споделят богатствата и властта си с мен, то аз ще се превърна в онова, от което те се страхуват най-много: човек, недосегаем за магията им.
— Достойно решение.
Готън отвърна на усмивката.
— И сега изкарвам купища пари, като ги следя и убивам.
— Колцина си убил?
Готън повдигна пет пръста.
Вероятно той бе убивал и барутни магове, щом преди това бе работил за Кез. Наемникът не носеше въздушна пушка, но и обикновен пистолет вършеше работа, ако човек успееше да изненада съответния барутен маг. Таниел бе чувал, че някои ловци на глави използват куршуми със златен прашец. Попаднало в кръвта на Отличник, златото не му позволяваше да подпалва барут или да изпада в барутен транс. За щастие тази техника бе и скъпа, и несигурна.
— Какво смяташ за настоящата ни цел? — попита Таниел.
Лицето на Готън помръкна.
— Тя е много силна. Много по-силна от всички, които съм следил до този момент. Жулин казва, че си внушавам.