— Не мисля така. Аз бях там, когато тя срина онези постройки. Единствено твоето присъствие ме спаси. За което ти благодаря.
Готън кимна колебливо.
— Има нещо, което трябва да знаеш.
— Какво?
— Когато скочих пред теб, аз бях свързан с Отвъд. Намирах се достатъчно близо, за да неутрализирам достъпа ѝ. Тя не би трябвало да използва силите си. Но тя го стори. Подобно нещо не се беше случвало преди.
Таниел обърса капките пот, започнали да изникват върху челото му.
— Най-добре предупреди партньорката си да не бъде толкова самоуверена.
— Сякаш тя ще ме послуша — отвърна Готън. — Тя се държи сякаш става дума за нещо лично. Сякаш не иска помощта ти. Тя дори не иска и моята помощ.
Таниел изсумтя.
— Нека опита сама, щом настоява.
— Какво да опита сама?
Таниел се сепна. Жулин стоеше пред тях, отпуснала ръка върху хълбока си, навъсена. Тя бе изникнала безшумно. Само Ка-поел не изглеждаше изненадана от навъсената ѝ поява.
За момент всички мълчаха. Готън се стараеше да избягва погледа ѝ, свит пред нея. Таниел се изправи на крака.
Той залитна почти веднага, когато земята под него започна да се размества.
— Земетресение! — кресна някой.
Тамас беше се облегнал на ръба на масата, когато земята започна да се разклаща. Той залитна назад, блъсна се в стената и полетя към пода, като изблъскан от коне. От тавана започна да се сипе мазилка.
Фелдмаршалът стоеше вкопчен в пода и наблюдаваше как масата се разклаща насам-натам. Един от краката ѝ се строши; тя политна като лист, понесен от вятъра. От рафтовете се сипеха украшения, мебелите се преобръщаха. Откъм улицата долитаха паникьосани викове.
Земетресението приключи също тъй рязко, както и беше започнало. Тамас се изправи на крака, размахващ длан пред себе си, за да прогони прахта. Самото помещение изглеждаше непокътнато, макар че повечето мебелировка бе разрушена. Това не беше проблем. Важното беше, че къщата не се е срутила отгоре им. Много от постройките в тази част на града бяха стари; мнозина не бяха извадили неговия късмет.
Олем лежеше на пода, затиснат от етажерка. Със залитащи нозе Тамас се приближи и отмести мебелта.
Телохранителят лежеше по гръб; едната си ръка притискаше към челото, а с другата отместваше посипалите го книги. Той прие помощта на Тамас и се надигна.
— Кървите, сър — отбеляза Олем.
Тамас докосна челото си и откри, че пръстите му действително аленеят.
— Дори не го бях усетил.
— Сигурно ви е жегнало парче мазилка — рече сержантът.
Тамас погледна нагоре. В тавана имаше няколко дупки, една от които се намираше право над масата.
— Драскотина — рече Тамас. — Нищо ми няма.
Той се огледа, все още замаян. Щяха да минат часове, преди всичко да бъде подредено. Картите му бяха разпръснати.
Фелдмаршалът се олюля.
— Сигурен ли сте, че сте добре, сър? — попита Олем и протегна ръка, за да му помогне. Тамас я избута.
— Да, нищо ми няма. Да вървим да видим какви са щетите вън.
На улицата цареше хаос. Хора изникваха от къщите си и крещяха за помощ. Наемници се опитваха да изправят оръдията, които силата на труса бе захвърлила пренебрежително. Уличният паваж се беше разместил. Цели редици жилищни постройки се бяха сринали, изсипали тухлите си на улицата.
Един от наемниците спря пред Тамас.
— Имаше земетресение, фелдмаршале.
— Благодаря ти, войнико. И аз самият бях останал с подобно впечатление.
Наемникът се отдалечи забързано. Тамас се спогледа с Олем.
— Тук рядко има земетресения — рече фелдмаршалът.
Олем поклати глава:
— Аз никога не съм преживявал някое.
Тамас се огледа, преценявайки щетите. На някои места в града ситуацията щеше да е по-лоша, на други — по-добра. Във всеки случай не му се искаше да мисли за случилото се на пристанището.
— Черният зъб наистина ли е наклонен, сър, или на мен така ми се струва?
Тамас се извърна. Черната кула, издигаща се на запад, действително изглеждаше кривнала.
— Поне не се е срутила. Олем…
— Слушам, сър?
— Разпрати вестоносци. Искам да зная състоянието на целия град. И барикадите. Ако има срутили се места, това може да се окаже шансът ни да пробием.
— Сега?
— Именно. Генерал Уестивън ще се възползва от суматохата, за да разшири барикадите си и да ги подсили с отломки. Ние също трябва да се възползваме.
— Сигурен ли сте, че не сте ранен, сър?
— Разбира се. Хайде, върви.
Олем припряно се отдалечи. Тамас изчака изчезването му, преди тежко да се облегне на стената зад себе си. Главата му пулсираше неприятно. Той различи войници да притичват край барикадата в края на улицата, за да събират тухли и отломки и да ги хвърлят отвъд нея.