— Ти актьор ли си? — попита Тамас. Той сръчка корема му, очаквайки да открие реквизит. Но шкембето се оказа истинско. — Прекрасно изпълняваш ролята си, само че в момента не съм в настроение.
Михали посочи към челото му.
— Ударил си се зле — рече той. — Зная, че не е лесно да приемеш тези неща. Не би било зле отново да седнеш. В това тяло спомените ми са несъвършени, но пак ще се постарая. — Михали прочисти гърло. — Умиращите Привилегировани предупредиха ли те, както се очакваше?
Тамас застина насред поредното повдигане на ръката си. Той сграбчи Михали за реверите и го разтърси.
— За какво да са ме предупредили?
Михали го изгледа с искрено объркване и сви рамене.
— Както казах, спомените ми не са онова, което би трябвало да са. — В следващия миг той живна. — Но с времето ще се оправят.
— Нека да спрем с шегите. Кой си ти?
Тамас отхвърча към вратата, болезнено удряйки рамото си. Докато политаше към пода той помисли, че Михали го е ударил, но сетне осъзна, че става дума за нов трус. Той се вкопчи в рамката за вратата и загледа как нови късове мазилка се отчупват от тавана. Дано сградата да издържеше и този път.
След секунди, когато земята се успокои, фелдмаршалът се надигна и огледа салона. Натрапникът беше изчезнал. Тамас стисна зъби и погледна към коридора. Там стоеше Олем, облегнат на стената.
— Къде се мота досега? — попита Тамас.
— Търсих вестоносци — рече Олем. — Всичко наред ли е, сър?
Тамас го оглеждаше подозрително. Върху лицето на сержанта нямаше и следа от усмивка. Никой не можеше да се прикрива толкова добре.
— Да. Да си се разминавал с някого?
Олем го погледна, сетне огледа коридора. От боклуците сред краката си той повдигна все още димяща цигара.
— Съвсем не.
Тамас отново пристъпи навътре. Той бе сигурен, че къщата има и задна врата, но никой не би могъл да стигне до нея сред подобен трус.
Колко ли силно съм си ударил главата?
Глава десета
Адамат се отби у дома, за да си вземе пистолетите. Бяха изминали пет дни, откакто той бе наел Сусмит, а кордонът, обграждащ центъра на града, не бе му предоставил възможност да се промъкне до архива. Това се беше променило със земетресението. То бе изпълнило с хаос целия град. Много постройки бяха срутени; улиците бяха изпълнени с бездомни. Адамат се беше възползвал от възможността да огледа роялистките позиции. Но пак не бе открил удобно място да се прокрадне.
Носеха се слухове, че Тамас ще доведе цялата си армия в града, за да пробие барикадите. В действителност фелдмаршалът изглеждаше по-склонен да използва войниците и наемниците си в помощ на пострадалите от трусовете граждани. Но когато битката пламнеше, в Центестършир щеше да е опасно.
Отделно съществуваха и слуховете, че Тамасовите барутни магове все още преследват някаква Привилегирована из улиците на Адопещ. Броденето из града не беше за малодушните.
На всеки три дена при него пристигаше пратеник от Тамас. На всеки три дена инспекторът бе принуден да докладва, че не е отбелязал напредък. Това зорко наблюдение прибавяше към раздразнението му от липсата на успех.
Адамат се приведе на прага, за да прибере пощата си. Сред целия безпорядък в града тези услуги все още не бяха престанали. На фелдмаршала това трябваше да му се признае.
Той изчака Сусмит да влезе вътре, след което затвори вратата с крака си. Боксьорът го потупа по рамото.
Задната врата бе открехната. Адамат остави пощата на една странична масичка и изтегли бастун от поставката край вратата. Сусмит първи се отправи към всекидневната. Адамат изникна зад него, повдигнал бастуна. Но в следващия миг той бавно отпусна ръка.
— Спестяваш ми разкарването — отбеляза домакинът.
Палагий се беше настанил в любимото му кресло, онова край камината, и бе сключил ръцете си в скута. Придружаваха го същите двама бандити. Ключарят се беше излегнал на канапето с все ботушите, а огнярят разглеждаше семейния портрет над камината. Имаше и трети човек, спокойно настанен зад бюрото на Адамат.
Банкерът се изуми при вида на Сусмит; въпреки това той попита:
— Идвал си да ме видиш?
— Да, точно при теб възнамерявах да се отправя.
— Не мога да си представя защо. Не е възможно да си събрал парите, които ми дължиш. — Той отново погледна към Сусмит.
— Вече имам част от тях. Ти каза, че ще изчакаш уговорения срок.
— Както и правя.
Адамат огледа стаята.