— Все още ми остава месец.
— Ти ми даде погрешния адрес за близките си — рече Палагий.
— Дадох ти адреса на братовчедите си — отвърна Адамат.
— И всичките ти братовчеди са борци?
— Седем момчета, до едно метнали се на баща си. Забележителни юнаци.
— Може и да е така — продължи банкерът. — Въпросът е, че твоите близки не бяха там.
— Нима?
— А когато моите момчета настояли да узнаят повече, били изхвърлени от града — каза Палагий. — Омазани в катран и пера.
— Трудно ми е да си го представя — рече домакинът, усмихвайки се само мислено.
Банкерът полагаше усилия да се успокои.
— Въпреки това аз съм склонен да си затворя очите за този случай.
Адамат застина. Палагий замисляше нещо.
— Защо? — осведоми се инспекторът.
Палагий се беше заел да разглежда ноктите си.
— Бих искал да те запозная с новия си приятел — рече той и посочи към мъжа, седнал зад бюрото. — Това е лорд Ветас, човек с многобройни таланти и още по-многобройни приятели.
— Приятно ми е. — Адамат бързо кимна към мъжа и се възползва от момента, за да го огледа. Благородникът имаше жълтеникавата кожа на розвеланец. Той носеше изцяло черни дрехи; само жилетката му аленееше, а на неин фон се открояваше златната верижка на часовник. Лорд Ветас седеше със съвършена поза, а погледът му обхващаше стаята с настойчивостта на човек, от когото не убягва нищо.
— Ти знаеше за преврата — продължи Палагий, привличайки погледа на Адамат обратно върху себе си. — Още преди вестниците да пишат. В нощта преди екзекуцията ти беше призован някъде. Моят човек те е видял как излизаш. А при връщането си ти веднага си разбудил близките си и си ги изпратил…
— На безопасно място — помогна Адамат.
— На безопасно място — повтори банкерът. — След това си изпратил цял куп писма, кой знае на кого? И после си изтичал до университета, пропускайки екзекуцията. Което е странно, защото никой в Адопещ не я пропусна. Оттогава ти обикаляш града надлъж и нашир и изпращаш още писма. Посетил си всички библиотеки в южната част на Адро.
— Явно си изпратил по-добри хора да ме следят — отбеляза домакинът.
— Така е. — Палагий прокара свитите си кокалчета по жилетката си.
— И при това положение пак ти е трябвало толкова време, за да разбереш очевидното?
— Няма да ти позволя да ми развалиш настроението — каза банкерът. — Аз зная, че ти работиш за Тамас. Лорд Ветас също знае. И господарят на лорд Ветас също знае.
Адамат погледна към седящия зад бюрото.
— И кой ще да е този господар?
— Човек, който се интересува от случващото се в Адро и Деветте държави като цяло.
Това бяха първите думи, произнесени от лорд Ветас. Той имаше тих глас, сдържан, притежаващ изказа на най-добрите учебни заведения.
— Някой престъпник? — предположи Адамат. — Палагий рядко се занимава с хора, които не са престъпници. Може би става дума за Съдържателя?
Лорд Ветас се засмя сухо.
— Не — отвърна той.
— Престани да се опитваш да променяш темата — изръмжа Палагий. Той се надигна. — Ти работиш за Тамас, нали?
— Седни — каза лордът. Палагий се подчини.
— И какво, ако работя за него? — рече Адамат.
Палагий понечи да каже нещо.
— Мълчи — нареди лорд Ветас. Той изрече думата тихо, но въпреки това банкерът трепна. — Вече не си ми нужен, Палагий. Оттук ще продължа сам.
Палагий го изгледа остро.
— Не си помисляй, че ти ще си припишеш всичките заслуги. Аз бях този, който разбра. Аз лично казах на лорд…
Гаротата жестоко се вряза във врата му. Адамат изтегли скритото острие. Сусмит изтегли ножа си. Лорд Ветас повдигна ръка.
Адамат застина. С втрещено смайване той наблюдаваше как Палагий се гърчи в ръцете на собствения си главорез — огнярят с бързите рефлекси. Лицето на банкера бързо поморавя. Бандитът не отпусна гаротата, докато заемодавецът не престана да се гърчи. Адамат отпусна оръжието си.
Лорд Ветас отново сключи пръсти пред себе си.
— Аз закупих твоите дългове от вече покойния Палагий. В твой интерес е да работиш за мен.
— За каква работа става въпрос? — попита инспекторът. А умът му работеше трескаво. Дори и издигнат, Палагий бе оставал предсказуем. Но този благородник беше опасен човек. Опасен като Съдържателя. Подобни хора караха полицаите да се пенсионират рано.
— Искам да зная всичко за Тамас. Всичко, което той прави; всичко, което ти казва. И какво ти е възложил да търсиш.
— Моята лоялност не се продава — рече Адамат.
— В такъв случай ще трябва да я пренасочиш.
— Не зная кой си ти или кой е твоят господар, но аз съм верен на Адро и няма да променя това.