Нила преглътна и се постара да не си се представя в ролята на баронеса. Подобни неща никога нямаше да ѝ се случат. Тя усещаше, че Привилегированата я изучава.
— Ти мислиш, че ние ще загубим — продължи магьосницата. Заради мълчаливостта на Нила тя започваше да губи търпение, защото добави леко отсечено: — Не се срамувай да разговаряш с мен.
Този път девойката повдигна очи.
— Фелдмаршал Тамас притежава всички предимства. Той не е екзекутирал половината благородници, за да постави Яков на престола. До няколко седмици той ще е сринал тези барикади и ще е изпратил Яков и всичките му поддръжници на гилотината. Бих искала да не съм тук, когато това се случи. Не искам да виждам това.
За пореден път тя се зачуди за разумността на постъпката си да доведе Яков при генерал Уестивън. Нищо не бе ѝ попречило да избяга с него в Кез. Задигнатото сребро определено щеше да им стигне за пътуването.
— Умно момиче — каза Розалия, обвивайки брадичката си с пръст.
Нила скръсти ръце.
— Какво ще правиш? — продължи Привилегированата. — След като подминеш блокадата на Тамас и напуснеш града?
Защо магьосницата се интересуваше от това?
Каквато и да беше причината, Нила не можеше да отговори. Тя все още притежаваше среброто — поне по-голямата част: бяха ѝ потрябвали пари за нови дрехи, лекарство за Яков и място, където да се укрият по време на безредиците.
— Бих могла да постъпя в армията. Там винаги има позиции за перачки, плащат добре.
— И в най-добрия случай ще станеш войнишка съпруга — обяви Розалия.
— По-добре това — тихо каза Нила, — отколкото да умра тук за изгубена кауза.
— Как щяха да постъпят с теб войниците на Тамас, ако бяха те хванали да извеждаш Яков от дома на херцога? Ти си смела, дете. Не се опитвай да се преструваш, че не обичаш момчето. Ако се интересуваше само от себе си, по това време ти щеше да си преполовила пътя до Брудания. Остани тук — продължи тя. — Грижи се за Яков. Ако утрешните преговори протекат добре, ти ще станеш богата жена. Ако ли не… може отново да ти се наложи да спасиш живота му.
Ако тя останеше с Яков, действително можеше да стане богата жена. Но имаше вероятност и да го последва под гилотината. Тя още помнеше ужасяващата безпомощност, с която се бе озовала в ръцете на онези войници. Следващия път нямаше да има брадат сержант, който да я спаси.
В едно гробище край града тя бе заровила среброто. Можеше никога да не ѝ се налага да изпитва този страх.
Тя не можа да не се зачуди дали Розалия няма и други мотиви в настояването си. Привилегированите използваха обикновените хора, а не им помагаха. Трябваше да има причина, поради която тя се интересува от Нила.
Зад гърба на Розалия тя видя Яков. Въпреки стреса от последните две седмици, детето изглеждаше добре. А и самата Розалия бе излекувала кашлицата му.
Момчето усмихнато помаха на Нила и се заплесна по някаква пеперуда, пърхаща сред близките руини. Двама хилмани неотлъчно следваха момчето.
— Ще остана — каза Нила. — Поне за момента.
— Ти би могъл бързо да сложиш край на всичко — рече Жулин.
Жената се бе отпуснала в креслото от другата страна на бюрото му. Тя беше дошла сама, оставяйки Таниел и неутрализатора кой знае къде. Тя носеше блуза с достатъчно дълбоко деколте, за да събуди въображението, и същевременно прилепнала, за да не затруднява движенията ѝ. Тамас знаеше, че ефектът не е случаен. Ала той не беше от хората, които допускат една и съща грешка по два пъти. Опасна жена като Жулин не се колебаеше да използва всяко от наличните си оръжия.
Затова той отмести поглед върху белега, съединяващ крайчеца на устните ѝ с челото.
Не за първи път този белег го интригуваше. Имаше Привилегировани, които се съсредоточаваха върху изкуството на лечението. Тези умения се срещаха рядко, но пък с цените, които поставяше Жулин, тя лесно можеше да си го позволи. Може би тя предпочиташе да изглежда заплашително.
— Как?
— Убийци — отвърна тя. — Отвъд барикадите. Отстраниш ли командирите, останалите ще се предадат бързо.
Тамас изсумтя.
— Аз правя всичко по силите си да събера старата шпионска мрежа на Мануч — без успех. А ти искаш да изпратя асасини отвъд барикадите? Ти си луда.
— Използвай Бръснарите от Черната улица — каза Жулин.
— Уличната банда?
Тя кимна.
— Ще бъде скъпо, но те са най-добрите. Те ще сложат край на гражданската война.
— Шайките не подлежат на контрол.
— Подлежат, стига да притежаваш достатъчно пари — рече жената. — Пък и Бръснарите не са обикновена шайка. Те са по-организирани. И се намират под закрилата на Рикар Тамблар. Той ги използва, за да поддържа реда на пристанищата.