— Съветът ще се ядоса, ако вземете решения без тях — изтъкна Влора.
— Това е военен проблем, капитане — рече Тамас. — В това отношение аз имам пълни правомощия. Ще преговарям по начин, който аз сметна за удачен. — Той се обърна към Рийз. — Можем ли да превземем барикадите, без да изгубим няколко хиляди?
Рийз се замисли за момент.
— Само ако преди това ги обстреляме добре. Дори и тогава ще има жертви.
Тамас подбели очи. Преди да се присъедини към наемниците, Рийз бе служил като артилерист. На оръдейния огън той гледаше като на универсално разрешение на всеки проблем.
— А ако не ги обстреляме?
— И двете страни ще се задавят от кръв — отвърна Рийз.
Тамас се върна при роялистите.
— Дайте ми предложение — рече той и посочи към листа в ръката на Максил. — Но сериозно предложение, а не подобна нелепица. И то ще включва нейното предаване — фелдмаршалът посочи към Привилегированата, — за да бъде екзекутирана.
Магьосницата се взираше с него с онази острота, на която само възрастните жени са способни. Личеше, че тя смята случващото се около себе си за безсмислиците на деца.
— Това е невъзможно — каза генерал Уестивън. — Бъди реалист, Тамас. Това е война. Жертвите са част от войната.
Тамас стисна зъби.
— Чакам предложение.
Максил веднага се отзова, очевидно очаквал това още от самото начало.
— Сред нашите барикади се намира братовчед на краля — поде той.
— Как се казва той? — прекъсна го Тамас.
— Яков Справедливи.
Тамас присви очи, опитващ се да си припомни кралското родословие.
— По-скоро Яков Детето. Той е четвърти братовчед и е на пет години.
— Той е най-близкият жив роднина на Мануч — продължи Максил. — Ние предлагаме да го поставиш на трона под името Мануч Тринадесети. Ти и генерал Уестивън ще контролирате армията, а ние, заедно с твоя съвет, ще оформим новите кралски съветници. Барутните магове ще станат новата кралска кабала.
— А кралят? — попита Тамас.
— Ние ще го напътстваме, докато той навърши пълнолетие.
Тамас погледна към Уестивън. Разумността в това предложение несъмнено бе следствие от влиянието на генерала. Благородниците бяха склонни да оставят по-голямата част от контрола в ръцете на фелдмаршала. Но това пак не беше достатъчно.
— Никога няма да допусна крал да властва над Адро — рече Тамас. — В никакъв случай няма да го допусна. Ако искате крал, той ще изпълнява символична роля.
Максил се навъси.
— Ролята на марионетка?
— В най-добрия случай. Дори това е значителен компромис с търпението ми.
— Не — рече благородникът — Адро трябва да има истински владетел.
— Никога повече — рече Тамас.
— Отказваш да преговаряш? Та ние оставяме армията в твоите ръце. Оставяме те начело на кралската кабала. Ти ще бъдеш втори по влияние в Адро. Нима си толкова алчен, та искаш да заграбиш всичко за себе си?
Тамас прихна.
— Глупци. Аз не го направих, за да заграбя власт, а за да разруша монархията. За да освободя народа. Нямам намерение след всичко това да поставя на престола някакво хлапе, за да можете вие да се върнете в провинциалните си имения и да продължите да изцеждате страната — Той погледна към Уестивън. — Съжалявам, друже. Нито крал, нито чуждо влияние някога ще властват над Адро.
— Ще се боря с теб до самия край — отвърна приятелят му.
Тамас кимна към генерала.
— Зная.
Някой го докосна по рамото. Това беше Жулин.
— Нещо не е наред — каза тя.
— Какво? — попита Тамас. Той навъсено се спогледа с генерал Уестивън.
Познатият пукот на въздушни пушки отекна от барикадите. Жулин скочи пред Тамас, изблъсквайки го назад. Куршумите удариха невидима бариера. Жулин започна да отстъпва, запращайки огнени кълба с цялата бързина, с която можеше да ги оформя. Те се понесоха към барикадите, разливайки пламъци.
Другата Привилегирована се раздвижи миг по-късно. Нейните въздушни щитове попречиха на куршумите, изстреляни от най-бързите Тамасови войници, и защитиха оттеглянето на роялистите. Земята се разтресе, самият въздух закънтя. Близкото оръдие се разпука; колелата изпаднаха от лафета му. Пукнатият метал тежко се стовари върху земята.
Тамас скочи на крака. Те бяха посмели да го нападнат, под знамето на преговори! Нима Уестивън можеше да падне толкова ниско?
Той подири с поглед приятеля си. Тялото на Уестивън биваше влачено към барикадите, лишено от една ръка, с овъглена гръд. Един от огнените снаряди на Жулин го беше поразил. Дали той беше мъртъв?
— Безсмислено — процеди той. — Генерал Рийз! Пригответе оръдията; нападаме веднага.