Тамас кимна отсечено.
— Благодаря ти — рече той и започна да се отдалечава.
— … се възползвате от услугите им — тихо довърши Адамат.
Той вдигна захвърления при появата на наемниците бастун и след кратък размисъл се обърна към Сусмит.
— Време е да заминем за Рамензид.
— Яков! — Нила избута някакъв роялист и се препъна в тухлите, разпилели се от последния изстрел. Тя веднага скочи на крака, стиснала полата си, и продължи да зове момчето.
По роклята ѝ имаше кръв. Гюлето бе прелетяло над рамото ѝ и бе отнесло главата на мъж на име Пен точно по време на скромната им закуска.
Противното пищене на снаряда все още звучеше в ушите ѝ. Прелетялото досами главата ѝ гюле бе продължило пътя си и след като бе донесло смърт, разбивайки стаята на Яков в една от малкото неразрушени постройки. А тялото на Пен бе останало в стола си, приведено, все още стиснало лъжица.
По това време Яков трябваше да се намира в леглото си, но той не беше там.
Нила откри един от телохранителите му да отупва униформата си. Гвардеецът се казваше Бистри, мъж на около тридесет и пет. Неговата спокойна сдържаност ѝ напомняше на брадатия сержант, спасил я в къщата на херцога.
— Къде е Яков? — попита тя.
— Не си е легнал? — отвърна Бистри.
— Не.
— Пак се е запилял някъде.
Експлозията на картеч накара всички да се прикрият. Нила се хвърли на земята, под Бистри.
— Добре ли си? — попита той.
— Нищо ми няма. Да намерим Яков.
Той ѝ помогна да се изправи и двамата се затичаха, зовейки детето. Нила чу пукота на мускети; навлезе в задушаващия облак на изгорял барут. Една от барикадите се намираше малко по-надолу по улицата. Зад нея се бяха прикрили кралски войници и доброволци и стреляха по адранските войници от другата страна.
Опитът за преговори беше протекъл преди пет дни. От този момент нататък войниците на фелдмаршал Тамас не бяха спрели да атакуват. Оръдия и мускети гърмяха денонощно. Въздухът се беше пропил със сериста миризма.
Нечий глас изкрещя предупреждение. Миг по-късно над барикадата започнаха да изникват сини униформи — като вода, проправяща си път през бент.
— Бягайте — Изкрещя Бистри към околните доброволци. — Отстъпете към следващата барикада!
А Нила той сграбчи за ръката.
— Трябва да намерим Яков — каза гвардеецът. В следващия момент той се извъртя рязко, събаряйки шапката си с перо, защото измежду близките постройки изникваше адрански войник. Сабята на Бистри отстрани замаха на щик. Със следващото си движение войникът стовари приклада върху челюстта му. Гвардеецът падна на земята. Войникът се приготви да го прониже.
Павето, сграбчено от Нила, я накара да се олюлее. Въпреки това тя успя да надвие тежестта му да го повдигне над главата си и да го стовари върху тила на войника, който се свлече на земята. Бистри продължаваше да лежи, стиснал челюстта си.
Бившата слугиня му помогна да се изправи.
— Ето го! — възкликна тя. Детето тичаше недалеч от барикадата. Куршум се заби пред краката му и го накара да побегне в обратна посока, ридаещо.
Адранските войници бяха завзели барикадата. Те се намираха на тридесетина метра от него. Нила беше по-близо, почти наполовина по-близо. Тя имаше шанс, затова сграбчи полата си и се затича. Бистри я последва.
Войниците проявяваха по-голям интерес към удържането на вече завоюваните позиции, отколкото към някакво лутащо се хлапе.
Нила коленичи край Яков и го сграбчи в прегръдките си. Бистри ѝ помогна да се изправи на крака; двамата се затичаха обратно назад.
Тя спря, когато осъзна, че гвардеецът е изчезнал. Бистри стоеше спрял няколко крачки по-назад, загледан към превзетата барикада.
— Безнадеждно е — рече тя.
— Това е той! — Бистри изтегли сабята си.
— За ко…
Тогава и Нила видя. Фелдмаршал Тамас стоеше на барикадата редом с хората си и оглеждаше улицата. Край него тя видя познато лице. Брадатият сержант, спасил живота ѝ в онази нощ.
— Бистри, трябва да отведем Яков на сигурно място.
— Нищо не е в безопасност от този предател.
— Генерал Уестивън…
— Генералът е мъртъв.
На това Нила не знаеше какво да отговори. Тя знаеше, че Уестивън е бил ранен по време на преговорите, но на поддръжниците му бяха казали, че е оцелял. Само той можеше да противостои на стратег като фелдмаршала. Сега излизаше, че цялата им кауза е изгубена.