Нила погледна към следващата барикада. Роялистите ѝ правеха знак да бърза. Тя притисна Яков по-силно към себе си. Детето бе притиснало длани над ушите си, а риданията му се усещаха осезаемо.
— Бистри — умоляващо изрече тя. Къде беше Розалия? Тя оставаше единствената им надежда. Нейните способности бяха в състояние да прогонят Тамас и войниците му.
Бистри сграбчи изпразненото оръжие на един мъртвец и постави щика. Той изсипа оставащия барут и се хвърли към превзетата барикада, стиснал пушката с две ръце.
Брадатият сержант посочи към Бистри и повдигна своето оръжие. Фелдмаршал Тамас се обърна. Той наклони глава, явно развеселен от вида на побеснелия хилман. В следващия момент той изтегли пистолет и дръпна спусъка. Бистри рухна, претъркулвайки се, преди да застине. От повече от тридесет метра куршумът бе засегнал окото му.
Фелдмаршал Тамас прогони с длан дима от цевта.
Нила изпищя.
Тя видя как фелдмаршалът посочва към нея. Девойката застина, очакваща на свой ред да бъде засегната от куршум. Но изстрел не последва. Наместо това неколцина от войниците се отделиха от барикадата и се затичаха към нея.
Заради смайването си Нила оставаше неподвижна. Докато не си припомни Яков.
Тя се обърна и затича към следващата барикада. Тя разполагаше с преднина пред войниците, ала те бяха по-бързи. Не помогна и спъването ѝ, предизвикано от заплитащата се в краката ѝ пола. До барикадата оставаха само десетина метра; роялистите бяха започнали да стрелят, за да прикрият оттеглянето ѝ. От паважа край нея рикошираха куршуми; усили се зловонието на барут.
Някой я удари в гръб. Тя рухна; този път не можа да се изправи — можа единствено да се извърне с писъци в опит да се брани. Но ударите ѝ не направиха никакво впечатление на войниците и Яков се оказа изтръгнат от ръцете ѝ. Един от тях се извърна към нея, готов да забие щика в стомаха ѝ. Той извъртя оръжието в последния момент и ударената с приклада Нила отново се свлече. Войниците се оттеглиха, отвеждайки крещящия Яков със себе си.
Девойката с мъка се изправи на крака и пое подире им. Тя не можеше да им позволи да го отведат, не и след като го бе защитавала толкова дълго.
За момент тя поспря край тялото на Бистри. Той лежеше по корем и бе вперил единственото си око право напред. Около кървавата дупка в черепа му вече бяха започнали да жужат мухи.
Нила се свлече на колене и повърна.
Някой я издърпа встрани, към една от покритите с отломки пресечки, за да я изведе от пътя на куршумите. Нила тежко се облегна на една полуразрушена стена.
— Ти ги остави да го отвлекат — просъска тя към спасителката си.
Розалия оглеждаше улицата, готова да раздвижи покрити пръсти срещу някоя неочаквана заплаха. Но тъй като такава не се появяваше, Привилегированата отпусна ръце.
— Тази битка вече не ме касае — обяви тя.
— Поне можеше да ги спреш — продължаваше Нила. — Можеше да убиеш Тамас. Можеше да защитиш Бистри.
Девойката усети как гласът ѝ се задавя; усети и сълзите по бузите си. Тя притисна изцапания си ръкав към лицето си.
— Генерал Уестивън е мъртъв — рече Розалия. — Няма причина да удължаваме сраженията. — Тя замълча за момент, изтърпявайки осъдителния поглед на Нила. — Да, можех да убия Тамас, ала проблемите, които са причинени, имат невъобразим мащаб. Неговата смърт само би усложнила нещата.
— Бистри…
— Не очаквам да разбереш — заяви Привилегированата. Но при следващите думи гласът ѝ се смекчи. — Ти си смело момиче. Умно момиче. Очаквам от теб да продължиш живота си. Детето вече е при Тамас. Уестивън е мъртъв. Другите роялисти ще се опитат да се съпротивляват колкото се може по-дълго, но в крайна сметка Тамас ще победи. Затова бягай, докато още можеш. В югозападната част на барикадите има проход сред руините. Нито една от двете страни не знае за него. Използвай го. Събери спестяванията си и заживей някъде далеч. — С оттенък на копнеж тя добави: — Фатраста е прекрасна по това време на годината.
— Какво ще стане с Яков? — попита Нила.
Розалия протегна ръка. Девойката я прие и се изправи на крака.
— Яков — повтори тя, когато Привилегированата не отговори. — Какво ще стори с него Тамас?
— Тамас е прагматичен човек. Ако допуснеше един наследник на монархията да оцелее, отново би му се наложило да се сражава с роялисти. По тази причина той тихомълком ще отстрани момчето.
Нила отново попи сълзите от очите си. Тя почувства как сърцето ѝ се вкоравява при мисълта за русата главица на Яков, падаща в кошница.