Тамас извади носната си кърпичка и попи кръвта.
— Скоро болката ще изчезне — рече той.
— Зная — отвърна Лайош.
Тамас стисна ръката на приятеля си.
— Благодаря ти — продължи раненият.
Фелдмаршалът бавно си пое дъх. За момент погледът му се замъгли. Той примигна, за да го проясни. Хрипкавото дишане на Лайош спря.
Тамас понечи да отдръпне ръката си, но другият неочаквано я стисна и отвори очи.
— Не се измъчвай — рече умиращият. — Ти стори онова, което трябваше да бъде сторено.
Погледът му се насочи към нещо невидимо. Той издъхна.
Тамас склопи очите на приятеля си и се обърна към Сабон. Мъжът стоеше в другия край на стаята и разглеждаше оставащото от вратата на харема. Фелдмаршалът се присъедини към него. Самото помещение бе празно, тъй като войниците му бяха отвели жените още преди час — при останалите курви на Привилегированите.
— Женски гняв — промърмори Сабон.
Тамас кимна.
— Нямаше как да се подготвим за това…
— Кажи го на тях — отвърна фелдмаршалът и отново раздвижи глава, този път за да посочи към четирите тела, подредени едно до друго на пода, и към петото, което скоро щеше да се присъедини към тях. Петима барутни магове. Петима приятели. И всичко това заради неочакваното присъствие на една Привилегирована.
Тамас точно бе прострелял служителя в главата — човек, с когото се бе ръкувал и често бе разговарял. Отличниците бяха стояли край него, готови да се притекат на помощ, ако старецът прояви неочаквана съпротива. Те не бяха готови за другата Привилегирована, укриваща се в харема. Тя бе унищожила вратата като гилотина, срязваща пъпеш, и бе изхвърчала, запращаща нова магия с ръкавиците си.
Един барутен маг можеше да запрати куршум на повече от два километра и да улучи целта. Със силата на ума си той можеше да изменя траекторията на куршума, а поглъщането на самия барут го правеше по-бърз и по-силен от останалите хора. Но близкият бой срещу Привилегирован бе неравностоен.
Тамас, Сабон и Лайош бяха единствените, успели да реагират навреме. Дори и при това положение техните обединени усилия едва се оказаха достатъчни да отблъснат жената. Тя бе побягнала, съпровождана от разруха — най-вероятно опит да обезкуражи преследване. Прощалният ѝ удар бе ранил Лайош смъртоносно и най-лошото бе, че беше запратен произволно — можеше да е засегнал както Сабон, така и самия Тамас. Трупът на всеки един от тях можеше да лежи върху леглото.
Тази мисъл смрази кръвта на Тамас. Той извърна поглед от стаята.
— Трябва да я последваме. Да я намерим и да я убием. Тя е опасна.
— Предполагам, ще възложиш задачата на неутрализатора? — рече Сабон. — Чудех се защо ти е такъв човек.
— Той беше гаранция срещу непредвидени случаи. Нещо, до което не исках да се стига — отвърна Тамас. — Иска ми се да имах и маг, когото да изпратя с него.
— Нали партньорката му е Привилегирована? Неутрализатор и Привилегирована би трябвало да се окажат повече от достатъчни срещу друга Привилегирована. — Той посочи към разбитата врата.
— Когато става дума за кралските кабалисти, нямам намерение да играя честно. Освен това има разлика между кабалист и наемник.
— Коя беше тази жена? — попита Сабон. В гласа му се долавяше някакво напрежение, може би породено от укор?
— Нямам представа — процеди Тамас. — Познавам всички от кабалистите на краля. Срещал съм се с тях, посещавал съм приемите им. Тя е чужденка.
Сабон подмина гнева му.
— Може би е шпионирала за някоя от другите кабали?
— Това е малко вероятно. Всички наложници се проверяват внимателно. Пък и тя не приличаше на курва. Тя беше силна. Може да е била любовница на Закари… Във всеки случай никога през живота си не бях я виждал.
— Може би той я е обучавал тайно?
— Подобно нещо е невъзможно — отвърна Тамас. — Привилегированите са прекалено подозрителни, за да го допуснат.
— И често с основание. Но пак, за присъствието ѝ трябва да има някаква причина.
— Зная. В един или друг момент ще се разправим с нея.
— Ако останалите бяха тук… — рече Сабон.
— Тогава щеше да има повече мъртви — рече фелдмаршалът. За пореден път той преброи телата: сякаш бройката им можеше да спадне при някое от преброяванията. Петима. Седемнадесетимата му магове бяха станали с петима по-малко. — Точно по тази причина ще се разделим на две групи. — Той обърна гръб на телата. — Някакви вести от Таниел?
— Той е в града.
— Отлично. Ще изпратя него с неутрализатора.
— Сигурен ли си? — попита Сабон. — Той едва се върна от Фатраста. Нужно му е време да отдъхне, да се види с годеницата си…