Борбадор спря на няколко крачки от тях. Той държеше ръце пред себе си, подпъхнати в ръкавите, но Адамат бе зърнал ръкавиците му.
— В действителност заслугата не е моя — продължи Привилегированият. — Просто казах на маг Кен, че ако ме убие, най-добрият ми приятел ще отмъсти за мен.
— И кой е този приятел?
— Таниел Двустрелни. А аз съм Борбадор. Наричайте ме Бо.
Адамат протегна ръка. Здрависването на Привилегирования демонстрира изненадваща сила.
— Инспектор Адамат — представи се той. — Това е Сусмит, мой помощник.
Бо присви очи към едрия мъж.
— Боксьорът Сусмит?
— Същият — изненадано потвърди Сусмит.
— Като малък гледах мачовете ти — рече Бо. — Двамата с Таниел бягахме от уроци, за да те гледаме. Заради теб той изгуби много пари.
— Ами ти?
— Аз станах заможен — като за хлапе.
Адамат изучаваше Привилегирования. За него знаеше малко, с изключение на слуховете. Не беше разумно да знаеш много за членовете на кралската кабала.
— Струва ми се странно Привилегирован да другарува с барутен маг.
— Запознахме се много преди всеки от нас да разбере какво е — рече Бо. — Аз бях сирак, когато Таниел се сприятели с мен. Тамас ми позволи да живея в мазето. Дори ми нае гувернантка. Каза, че приятелите на Таниел трябвало да са образовани. За всички ни беше смайващо, когато търсачите на магове се явиха при мен. С Таниел се срещнах за последно преди той да замине за Фатраста.
— Привилегированите не са ли алергични към барута?
— Очите ми се зачервяват всеки път, когато съм край него — потвърди Бо. — Като малък винаги се чудех на това. Но достатъчно за мен. Какво е довело човек като теб тук? Ти не изглеждаш като убийците на Тамас.
— Ние не сме убийци — побърза да изясни Адамат, — макар че не мога да те виня за подозрението. Аз разследвам за фелдмаршала. И се съмнявам, че ти би останал жив, ако той искаше смъртта ти.
Бо се залюля на пети.
— Той не знае — промърмори Привилегированият.
— Какво не знае?
— Няма значение. Защо сте дошли?
Непринуденият му тон изчезна, също като усмивката му.
— Какво е Обета на Крезимир?
Няколко мига Борбадор го наблюдава безмълвно.
— Сериозно?
— Да.
— Тамас те е изпратил чак тук, за да ме попиташ за това?
— Дошъл съм по собствена воля — обясни Адамат. — Но разследването ми е възложено от фелдмаршала.
Реакцията на Бо — отчасти удивление, отчасти подигравка — го бе смутила.
А Привилегированият бе придобил облекчен вид. Той дори се усмихна и започна да се кикоти.
— Нека позная. Когато Тамас е избил кралските кабалисти, техните последни думи са били нещо от рода на: „Не нарушавайте Обета на Крезимир!“
Адамат скръцна със зъби. Този Привилегирован започваше да го изнервя с веселието си.
— Да. Виждам, че за теб последните думи на маговете са смешни? Те някаква мрачна шега ли представляват? Заклинание, предназначено да обърка онези, които ги убият?
Борбадоровият кикот секна.
— Нищо подобно. Кабалистите са били напълно искрени. Възможно е да се построи заклинание, което бива изречено преди смъртта. Не е шега. Аз самият бих се пошегувал по подобен начин, но не и тези хора. Те вярваха.
— И какво означават тези думи?
— Обета на Крезимир. — Бо предъвка думите. — Според легендата, когато Крезимир основал Деветте държави, той избрал деветима крале, които да ги управляват. На всеки от тези владетели той придал кабала магьосници, които да го защитават и съветват. Тези магове той нарекъл Привилегировани. Кралете, притеснени от могъществото на тези магове, споделили с Крезимир притеснението си от евентуален преврат. Затова Крезимир ги успокоил с обещание.
— Той се зарекъл, че техните родове завинаги ще властват над Деветте. А на Привилегированите казал, че ако някой сложел край на някоя от тези династии чрез насилие, той щял да се върне и да унищожи цялата държава. — Борбадор сключи пръсти върху корема си с жеста на изрецитирал урока ученик. — Как ти се струва това?
— Аз съм човек на разума — рече Адамат. Въпреки това той не можа да спре полазилите тръпки.
— Разбира се — отвърна Бо. — Като повечето съвременни хора. Това е глупава легенда, поредната от историите, с които кабалистите оправдават позицията си. Царуването на Крезимир е протекло преди хиляда и четиристотин години, може би по-отдавна. Дори самите крале не вярват в нея. Само най-възрастните членове на кралските кабали. — Той докосна нещо под палтото си. — Не, има далеч по-ефикасни методи за поддържането на реда.