Телохранителят се отдалечи, все още кашлящ. Тамас пристъпи под сянката и извади от джоба си писмо, което подаде на Сабон.
— Новото ти назначение — обясни фелдмаршалът.
Сабон взе писмото.
— Какво?
— Изпратих Андрия и Вадалслав да търсят още барутни магове. В отсъствие на кралската кабала смятам, че маговете няма да се укриват. Още повече предвид заплащането, което предлагаме. Двамата са се настанили край града, близо до университета. Скоро ще се отправят към Делив, Нови и Юниция. Искам да отидеш с тях.
— Не. — Сабон се опита да му върне писмото.
— Аз съм твой командир — каза Тамас. — Не можеш да ми отказваш.
— На стария си приятел мога да откажа.
— Защо не искаш?
Сабон изсумтя.
— Андрия и Вадалслав и сами могат да се погрижат за набирането на новобранци. Ти изпрати останалите при Васалови порти. Таниел преследва призрак из града; Влора е зачислена към щаба ти, но ти все още си ѝ прекалено ядосан, за да говориш с нея. Няма да те оставя сам, без друг маг. — Той посочи към барикадите. — Посланикът от Кез ще пристигне в рамките на седмица, а ти все още трябва да разчистваш тази бъркотия. Знаем ли изобщо дали Бръснарите са успели?
— Тревожиш се за мен? Това ли е оправданието ти? — рече фелдмаршалът.
— Тревожа се, че ти ще оплескаш всичко и ще ти трябва човек, който да оправи нещата. — Сабон замълча. Откъм барикадата долитаха крясъци. — Може би трябва да им помогнем — предложи той.
— Проклетите Бръснари ще се оправят и сами. Не ме е грижа за тях. Не се опитвай да изменяш темата. Вадалслав каза, че те вече са намерили седмина кандидати; трима от тях имали потенциал.
— Нужни са години, за да бъде обучен един барутен маг — заяви Сабон. — От тях се очаква да овладеят не само способностите си, а и военната служба.
— Това е причината да те изпращам там. На практика ти обучи Влора и Таниел съвсем сам. Таниел е най-добрият стрелец в целия свят, а Влора е способна да взривява барут от един километър.
— Не е същото. И ти го знаеш — започна да се ядосва Сабон. Тъмните му очи блеснаха. — Таниел умееше да се прицелва още от първия момент, в който хвана пистолет. А Влора… тя просто си има талант.
— Не е нужно да търсиш — каза Тамас. — Но искам да основеш школа. Ще получаваш пълно финансиране и автономия. По всяко време ще се намираш на не повече от няколко часа път от мен. Ако ми потрябва помощ, веднага ще те извикам.
— Обещаваш ли? — попита Сабон.
— Имаш думата ми.
Тъмнокожият прибра плика в джоба си.
— Искам да присъствам, когато посланикът се появи.
— Разбира се.
— И недей да изглеждаш толкова доволен.
Тамас прикри усмивката си.
— Сър! — Олем отново се бе доближил; той сочеше към барикадите.
Сред струпаните отломки изникваше човек. Той носеше дълга бяла престилка над бяла риза и черни панталони. Престилката червенееше.
Мъжът се насочи право към тях. Той разгърна бръснач, чието острие блесна на светлината. Тамас видя как Олем се напряга. Разтвореният бръснач докосна челото на приближилия се.
— Аз съм Тийф, сър, от Бръснарите. Барикадите са ваши.
— А роялистките предводители?
— Мъртви или пленени — отвърна Тийф. — Предимно мъртви.
Тамас изсумтя.
— Жените и децата?
Мъжът затвори бръснача си и отново го разгърна. И нервно прокара тъпата част по гърлото си.
— Имаше няколко неприятни случая. Някои от момчетата ми трудно се сдържат, фелдмаршале. Но аз се погрижих за това.
Тамас стисна юмруци. Беше допуснал грешка.
— Генерал Уестивън?
— Намерихме го мъртъв, сър. Както и казахте.
Тамас се беше надявал, че раната, която Уестивън бе получил в сблъсъка подир преговорите, няма да се окаже смъртоносна. В действителност той нямаше големи основания да се надява на подобно нещо: та нали цялата ръка на генерала бе отнесена, а Уестивън бе възрастен човек. Обикновен човек, който не притежаваше издръжливостта на барутните магове.
— Олем, погрижи се Бръснарите да бъдат отведени на сигурно място, докато получим възможност да им платим.
— Почакайте сега… — поде Тийф и пристъпи към Тамас. В следващия миг Олем стоеше на пътя му, насочил щик досами окървавената престилка. Тийф мъчително преглътна.
Тамас направи знак на най-близкия наемнически офицер.
— Не се тревожи, Тийф — рече фелдмаршалът. — Ако си изпълнил своята част от уговорката, аз ще изпълня своята. Много бих искал да те хвърля в кулата, но аз съм човек, който държи на думата си. Освен това е възможно отново да изникне нужда от услугите ти.