Тамас остави предводителя на шайката и се отправи към барикадите заедно със Сабон, Олем и цяла рота наемници. Преди да се приближи, фелдмаршалът наостри сетива, дирейки барут. Той долови малък полеви склад за боеприпаси край барикадата и разпръснат барут на още няколко места.
От върха на барикадата той се огледа. От малкото пленени до този момент барикади той знаеше какво да очаква: подобие на войнишки лагер, разчистена улица, импровизирани знамена, окачени над домове и магазини, понастоящем превърнати в казарми.
Улиците гъмжаха от народ. Много повече, отколкото Тамас бе очаквал. Стотици жени и деца. Далеч по-малко мъже. По лицата им личаха страх и отпадналост. Това бяха лицата на хора, които скоро след събуждането си са открили, че техните съпрузи, приятели, бащи и предводители са били заклани в съня си. След подобно изживяване малцина биха били способни да изпитват увереност.
Край всяка купчина хора стоеше Бръснар, въоръжен с пистолет или тояга, а в някои случаи и само с разтворения си бръснач. Явно това беше достатъчно.
— Генерал Сабастениен — каза Тамас.
Младият наемник се покатери до него.
— Слушам, сър?
— Нека хората ти да заменят Бръснарите. Започнете да извеждате хората.
— Към Черния зъб ли, фелдмаршале?
— Не. — Тамас отново огледа лицата. — Подозирам, че онези, които носят най-голяма отговорност за този контрапреврат, вече са погинали. Отведете ги в стария двор. Обезоръжете ги, но им дайте храна. Нека бъдат прегледани; осигурете им легла. Те вече не са роялисти, а граждани. Наши съграждани, сънародници.
— Моите хора не са бавачки, сър.
— Ще им се наложи да станат. Върви.
Под погледа на фелдмаршала наемниците започнаха да навлизат сред тълпата. Повечето от хората се подчиняваха мълчаливо, без да се противят. Войниците започнаха да разчистват барикадата. На моменти всички се извъртаха на юг, към оръдейния огън.
— Сабон, изпрати съобщение до генерал Рийз. Вече сме превзели главната барикада, нека да предложи преговори. Всеки роялист, който не е от благороден произход, ще бъде опростен. Ако Бръснарите са посетили целия им лагер, смятам, че предложението ще бъде прието.
— Наистина ли възнамерявате да опростите всички тях, сър? — попита Олем.
— Ако се отнасям с тях като към животни и престъпници, това няма да е единственият опит за въстание. Най-доброто решение е да се отнасям с тях като с граждани, да ги накарам отново да се почувстват част от този град. Нямам намерение да провеждам още екзекуции.
— Разумно, сър.
Тамас продължително изгледа телохранителя си.
— Радвам се, че одобряваш.
— Все още не са се намерили желаещи, които да почистят кръвта от Изборния площад, макар че вие предлагате цяла месечна заплата. Говори се, че на някои места засъхналата кръв е повече от дециметър. Да прибавяте към този слой…
— Изборният площад?
— Бившата Кралска градина, сър. Площадът бе преименуван.
— Не бях чул.
— Разбираемо, покрай барикадите.
— Защо Изборен площад?
Олем прихна.
— Проява на черен хумор. Народът гледа на провелите се екзекуции като на избори.
— Там нямаше гласуване.
— Мисля, че хората дадоха гласа си, като разкъсаха онези гвардейци.
Сред редиците отвеждани роялисти притича наемник. Той отсечено отдаде чест и доложи:
— Фелдмаршале, генерал Сабастениен заръча да ви предам, че сме намерили генерал Уестивън.
Генералът лежеше в малка стаичка зад някогашен вехтошарски пазар. Прекалено влажна и прекалено малка стая за тъй велик човек. Тамас трябваше да се приведе при влизането си.
Уестивън лежеше по гръб върху койка. Върху шкафа лежаха захвърлени няколко дребни вещи — единствената мебел освен леглото. Вещите се изчерпваха с миниатюра на покойната му съпруга, гурлански ловен нож със захабена дръжка, мънистен талисман, очила и прилежно сгъната носна кърпичка.
Тамас се навъси към тялото. Уестивън бе завит с тънко одеяло, прекалено късо за тялото му — чорапите надничаха изпод ръба. Тялото бе умито, но изгарянията още личаха. Някой бе склопил очите му.
Дори и застинала, единствената му ръка все още стискаше стар подвързан с кожа том — излизаше, че не е умрял веднага. Старческите пръсти бяха скривени от ревматизъм.
Фелдмаршалът погледна към заглавието на книгата. „Епохата на Крезимир“. Той не бе очаквал, че Уестивън е религиозен.
Тамас взе ножа и талисмана.
— Генерале — тихо се обърна той към Сабастениен.