Наемникът се приведе под прага и влезе. Неговата поява почти задръсти стаята.
— Изпратете тялото на най-близките му роднини.
Сабастениен сне шапката си.
— Не мисля, че са му останали роднини.
За момент в гърлото на Тамас изникна буца. Когато се овладя, той продължи:
— Тогава аз ще прибера тялото. Съобщи на градския управител, че искам генерал Уестивън да бъде погребан с пълни почести. Ако трябва, ще платя от собствения си джоб.
Сабастениен не отговори. При обръщането си Тамас видя, че очите на младия бригаден генерал са навлажнени.
— Фелдмаршале, бих искал тялото на генерал Уестивън да бъде положено в гробницата на Крилете на Адом. Сигурен съм, че лейди Винцеслав би одобрила.
Тамас отпусна ръка върху рамото му.
— Благодаря ти — каза той. Подобна привилегия бе смятана за голяма чест. Към Крилете на Адом бе изключително трудно да се присъединиш приживе, още по-трудно посмъртно.
Сабастениен излезе, оставяйки Тамас насаме с тялото. Фелдмаршалът положи шапката си върху гърдите на Уестивън и въздъхна.
— Подобен край не бе подобаващ за теб — рече той. — И все пак ти погина в битка, защитавайки онова, в което вярваш. Иска ми се да имах твоята подкрепа срещу Кез.
Глава тринадесета
— Тя е тук — каза Жулин.
Таниел се навъси към нея. Наемничката се подсмихваше грозно — заради белега, изкривяващ мимиката, а в очите ѝ личеше неестествено вълнение. Жулин му напомняше на някакъв звяр. На пумата, която бе видял в един цирк.
Те стояха пред главния вход на Адопещенския университет. Отвъд древните стени, обграждащи кампуса, се издигаха кулите на академичните постройки. Долиташе студентски смях. Това място не беше подходящо за сблъсък с Привилегирована.
Но пак бе за предпочитане пред претъпкания град.
— Сигурна ли си? — попита Таниел. Той не бе отварял третото си око от дни. При последния подобен опит едва не бе припаднал. Тогава бе си казал, че усещането няма нищо общо с четирите седмици барутен транс. Той не бе споходен от наченките на барутна слепота. Не се беше пристрастил.
Той изсипа ивица барут върху опакото на дланта си и вдъхна. Жулин не обърна внимание на въпроса му. Таниел се обърна към Готън.
— Да, тя е тук — кимна неутрализаторът.
Барутният маг подири с поглед Ка-поел — девойката разглеждаше гаргойлите над портата, а неколцина младежи разглеждаха нея. Таниел ги изгледа остро, отпускайки ръка върху пистолета си.
— Това истинска дивачка ли е? — попита един от студентите.
— Трябва ти разрешително, за да носиш оръжие на територията на университета — важно го уведоми друг.
— Върви на майната си — рече Таниел. — Къде мога да намеря карта на университетското градче?
Момчето (Таниел го смяташе за момче, макар че то можеше да е и на неговите години) изсумтя.
— Ти върви на майната си.
Таниел се извърна към студентите, за да видят символа на барутен маг.
— Това да ни впечатли ли трябваше? — попита студентът.
Таниел се ухили.
— Ще те впечатли, когато ти изкъртя зъбите. — Той изтегли пистолета и го подхвърли, хващайки го за дулото; в следващия момент го извъртя отново, стискайки дръжката.
— Браво — през смях каза един от студентите. — Карта ще намериш в администрацията. Право напред и надясно. Все някога ще я намериш. По-вероятно е администрацията сама да те намери.
— Благодаря — отвърна Таниел. — Впрочем тя наистина е дивачка. Моята дивачка.
Усмивката му изчезна, когато забеляза острия поглед на Ка-поел.
— Да вървим да намерим карта. Жулин, колко можеш да се доближиш, без тя да те усети?
— Не ме е грижа дали тя ще ме усети.
— Но мен ме е грижа — процеди Таниел. — Не се дръж като глупачка.
Ка-поел се потупа по гърдите и раздвижи два пръста във въздуха.
— Можеш да се приближиш? — попита барутният маг.
Девойката подбели очи.
Естествено, че можеше. Ка-поел бе в състояние буквално да се приближи досами някой Привилегирован, без да бъде усетена. Къде му беше умът?
Проклетият барут беше виновен. Когато този лов приключеше, цял месец Таниел нямаше да докосва и прашинка.
— Добре. Ка-поел, намери я. Искам да зная къде точно е, включително в коя сграда и коя стая. А вие двамата — обърна се той към наемниците — изчакайте капитан Аюкар.
От една седмица въпросният капитан ги следваше съгласно нарежданията на Тамас — от достатъчно разстояние, за да не ги затруднява, но достатъчно близо, за да може да се намеси навреме.
Един бърз поглед назад показа на Таниел група конници.