— Кажете му да започне да евакуира университета. Ще нападнем Привилегированата тук. Готън, ще успееш ли да отрежеш достъпа ѝ Отвъд?
— Разбира се.
— И този път няма да има проблеми?
— Няма да има — увери го неутрализаторът. — Няма да допусна предишната грешка.
Достатъчно беше Готън да се доближи до нея, за да отстрани влиянието ѝ. Ако куршумите и щиковете не бяха достатъчни, за да я убият, то Жулин щеше да получи възможност да използва собствените си умения.
— Евакуацията ще отнеме от предимството ни — каза Жулин.
— Няма да допусна студентите да бъдат убити, ако двете с нея започнете да се замеряте с магия.
Жулин го изгледа презрително.
— Чакайте тук — нареди Таниел и се отправи към административната сграда. Указателните табели, на които се натъкна, го упътиха далеч по-добре.
От подобни знаци определено имаше нужда, защото територията на университета представляваше малък град. Постройките бяха огромни, изградени от сиви каменни блокове, с извисяващи се кули и високи арки. Между отделните сгради имаше тревни пространства, върху които се бяха разположили студенти.
Таниел прекоси обширен правоъгълен двор и подмина библиотеката, като през цялото време оръжието му привличаше погледи.
— Мога ли да ви помогна?
Мъж на около четиридесет изникна на пътя му на стълбището на административната сграда.
— Аз съм барутен маг Таниел. А вие сте…?
Мъжът отметна глава.
— Аз съм личният секретар на ректора. Професор Ускан, на вашите услуги.
— Тук ли е ректорът, професоре?
— Той е в града, по работа. Простете, вие Таниел Двустрелни ли сте? Синът на фелдмаршала?
— Всеки момент на територията на университета ще нахлуе рота войници. Тук се е укрила Привилегирована, която ние преследваме по нареждане на ба… на фелдмаршал Тамас.
Ускан го изгледа смаяно.
— Не можете да се сражавате тук. Това е висше учебно заведение.
— Ще се постараем да не се стига до това. Разполагате ли с план за евакуация?
— Моля? Не. Никога не ни се е…
— В такъв случай ще трябва да импровизирате. Войниците са наемници от Крилете на Адом. Предайте на студентите си да напуснат територията на университета.
— Да напуснат? Та тук има почти пет хиляди студенти! Кампусът се простира на километър и половина! Какво очаквате от мен да сторя?
— Ще измислите нещо.
— Ами Привилегированата?
— За нея ще се погрижим ние.
Секретарят започна да кърши ръце.
— Привилегирована! Това ще означава, че щетите…
— Сигурен съм, че няма да се стигне до…
Таниел застина. Тя тъкмо изникваше от библиотеката, на няма и сто метра от него. И не носеше ръкавиците си: това му даваше предимство.
— Хайде, вървете — каза Таниел. — Започнете да извеждате студентите.
— Но какво да им кажа?
— Не зная — изръмжа барутният маг. Той бавно посегна към пистолета си, стараейки се да не привлича внимание.
Ускан прочисти гърло и отстъпи с един последен умоляващ поглед.
— Само внимавайте с факултета по приложни науки. Сградата му е съвсем нова.
Подир това секретарят си пое дъх и рязко повдигна ръце.
— Безплатен обяд! — изкрещя той. — Безплатен обяд край северната порта! — И сам се затича.
Таниел изруга.
Викът привлече погледа на жената. Магът изтегли пистолета си, но се поколеба. Студентите от двора бавно се отправяха подир Ускан. Младият мъж стисна зъби.
Жената се затича в противоположна посока.
Таниел се прицели и дръпна спусъка. Гърмежът от изстрела отекна из околните сгради. В последния миг магът трябваше да отмести куршума, за да не уцели изникнал студент. Изстрелът пропусна, поразявайки стената на библиотеката. Някой изпищя. Студентите се затичаха.
Барутният маг се затича след жената, изваждайки втория си пистолет. Когато тя изчезна иззад ъгъла на библиотеката, Таниел спря — имаше вероятност Привилегированата да го причаква иззад ъгъла. Нейната магия щеше да го разкъса много преди той да е успял да стреля.
Младият мъж се огледа; погледът му се спря на кулата зад административната сграда.
Камбанарията представляваше най-високата постройка на територията на университета. Таниел пое назад, влезе в административната сграда и прекоси помещение, представляващо ботаническа градина, обградена с големи стъклени панели с рамки от железен обков.
По пътя си към вратата на кулата магът едва не се спъна в езерцето, което се опитваше да прескочи.
Към върха той тичаше през две стъпала. При един прозорец някъде по средата на изкачването си Таниел поспря, за да огледа двора. В този момент се намираше някъде на пет етажа над земята. От Привилегированата нямаше и следа. Той се приближи до следващия прозорец. Този път я откри — тя прекосяваше двора между музея и някаква висока сграда, обградена с балкон: Банашерова зала, ако можеше да се съди по надписа ѝ.