Думи като „поличба“ и „вещание“ биваха произнасяни от хора, които бяха прекалено образовани, за да се отнасят сериозно към подобни неща.
Той отмести поглед от планината и се загледа на юг. Самият фенер притежаваше не повече от четири етажа, ала се намираше на върха на стръмна скала, чиято височина отстъпваше само на няколко адрански постройки. Трусът бе сринал част от отвесния склон, оголвайки основите на фара — самите те бяха останали незасегнати. Околният бряг се намираше под закрилата на древна батарея, макар че тези оръдия надали някога бяха откривали огън. Тяхната функция бе по-скоро показна, досущ като тази на планинската стража. В продължителната си история Деветте държави се бяха доближавали до война, но нито веднъж от Помрачаването насам не бе се стигало до истинско кръвопролитие.
В далечината чуждоземната галера се поклащаше на котва, вдигнала знамена.
— Утре да изпробват оръдията — каза Тамас. — Много скоро може да ни потрябват.
— Разбрано, сър — рече Олем. Той и Сабон стояха от двете му страни и търпеливо изчакваха мълчанието му да отмине. Долу на брега бяха строени войници, изчакващи появата на делегацията. Наоколо продължаваха да се суетят слуги, внасящи последни приготовления за посрещането на посланиците. Слънчобрани и навеси вече бяха разгърнати над пясъка, а хора в ливреи разнасяха храна и се стараеха да предпазят нея и заслоните от вятъра.
Андрия и Влора бяха заели позиции от двете страни на плажа, готови да открият огън. Тамас нямаше намерение да поема рискове. А и неприятното усещане, което го глождеше, му показваше, че е прав с вземането на тези мерки. В делегацията имаше Привилегировани — третото му око бе потвърдило това. Макар че от подобно разстояние бе невъзможно да се определи силата и бройката им.
От галерата бе спусната лодка, която бавно се отправяше към брега. През далекогледа си фелдмаршалът различи двадесетина души. Сред тях имаше и пазители — те се различаваха лесно по едрите си туловища и неестествени рамене и ръце.
— Ипил смее да изпраща пазители — изръмжа Тамас. — Изкушавам се да вдигна лодката им във въздуха още в този миг.
— Разбира се, че ще се осмели — рече Сабон. — Той е крал на Кез. — Той смотолеви псувня и продължи. — Привилегированите от делегацията най-вероятно мислят за теб по същия начин, както ти мислиш за него. Той знае, че ще си разположил барутни магове.
— Моите Отличници не са безбожни, сътворени с черна магия убийци.
Единствено магьосниците от Кез бяха открили как да прекършат човешкия дух в покорство и да превърнат тялото му в машина за смърт. Кабалистите от останалите осем кралства се отвращаваха при самата мисъл да експериментират върху себеподобни.
Ожесточената му реакция изглежда се стори забавна на Сабон.
— Кое е по-страшното: човек, който е почти невъзможен за убиване, или човек, който е способен да те убие от една левга?
— Тоест, пазител или барутен маг? И от двете не ме е страх. Но пазителите ме отвращават. — Фелдмаршалът се изплю върху плочките. — Какво те е прихванало днес? В последно време си станал голям мислител.
Олем прихна.
— Закуската.
Тамас се обърна към намесилия се в разговора войник.
— Закуската?
— Тази сутрин той изяде шест купи овесена каша — обясни сержантът. Той тръсна цигарата си и се загледа в понесената от вятъра пепел. — Никога не бях виждал полковника да яде толкова бързо.
Деливецът засрамено сви рамене.
— Новият готвач наистина го бива. На вкус кашата беше като мляко, изцедено от гръдта на някоя светица. Как си попаднал на него?
Тамас преглътна с усилие.
— Какво имаш предвид? Никакъв готвач не съм наемал.
— Той каза, че вие лично сте го назначили — рече Олем. Той отпусна ръка върху въображаемо шкембе и заговори с важен вид: — „Дошъл съм да нахраня сърцата, умовете и душите на войниците и да им дам сили за задаващите се години.“ Тъй казва той.
— Дебел мъж, толкова висок? — Тамас повдигна ръка над главата си.
Сержантът кимна.
— С дълга черна коса, прилича на розвеланец?
— Аз реших, че има деливска кръв — рече Олем. — Иначе е така.