— Михали — промърмори Тамас.
— Същият — потвърди Сабон. — Същински дявол е този готвач.
— Майстор готвач — разсеяно поправи Тамас. — Току-виж наистина се оказал дявол. Разбери кой е. Искам да узная всичко за него. Той каза, че баща му се е казвал Моака, на-барон…
Той нямаше намерение да допуска непознати до главната си квартира, проникнали с помощта на агнешко суфле.
— Ще се заема, сър — обеща Олем.
— Веднага!
Сержантът скочи и захвърли цигарата си.
— Тъй вярно.
Тамас го изпроводи с поглед, сетне отново се обърна към приближаващата се гребна лодка. Усещаше, че Сабон го наблюдава.
— Какво? — попита фелдмаршалът с повече раздразнение, отколкото бе очаквал.
— Това пък защо беше? — рече Сабон. — Толкова врява за някакъв си готвач.
— Майстор готвач — каза Тамас.
— Мислиш, че той е шпионин?
— Не зная. Точно затова възложих на Олем да узнае.
— Каква е ползата от телохранител, ако го отпращаш точно при появата на делегацията?
Тамас подмина въпроса. Излизаше, че Михали не е бил дело на въображението му. Но какво оставаше за изреченото от непознатия? Той бе предупредил Тамас да обърне внимание на изреченото от умиращите Привилегировани — нещо, за което не би трябвало да знае.
Фелдмаршалът не беше религиозен. Ако трябваше да посочи някаква вяра, то той би се спрял на най-популярното сред висшите класи и философите убеждение: че Крезимир е бил временен бог, изчезнал безвъзвратно след основаването на Деветте държави.
Ала ето че самата свещена планина трепереше от гняв. Какво можеше да означава това?
Суеверия. Тамас нямаше намерение да им се поддава. Още тази вечер щеше да нареди Михали да бъде арестуван. И толкоз.
Двамата наблюдаваха лодката още няколко минути, преди Сабон да посочи към плажа.
— Подстрекателите са тук.
— Крайно време беше.
Двамата слязоха, за да се присъединят към съзаклятниците на Тамас. Покрай тълпата адютанти, секретари, телохранители и прислужници изглеждаше, че целият Адопещ е дошъл. Тамас изпита носталгия към дните, когато нуждата налагаше всички те да се срещат в уединение: седмина души, подготвящи заговор срещу своя владетел.
Членовете на съвета пристъпиха напред, за да го посрещнат.
— Скъпи Тамас — поде лейди Винцеслав, — бъди така добър да помолиш Негово високопреосвещенство и другия господин — тя презрително посочи към архидиоцела и евнуха — да не пушат в присъствието на дама.
— Нищо не ти пречи да ги помолиш сама.
— Тя вече го стори — отбеляза Рикар. — Изглежда Негово светейшество не знае как да се държи в присъствието на дами.
Но лейди Винцеслав изсумтя.
— Не мисля, че противното би могло да се каже за теб.
Рикар свали шапката си и се поклони.
— Аз съм обикновен трудов човек, госпожо.
И архидиоцелът, и евнухът видимо се наслаждаваха на раздразнението на лейди Винцеслав. Шарлемунд се обърна към Тамас, запращайки димни колелца:
— Знаеше ли, че мъжеството на нашия приятел било отстранено още при раждането му? Мислех, че подобна практика е била прекратена още преди столетия.
— Църквата предпочиташе кастрати в хоровете си само допреди петдесет години — отбеляза Ондраус, повдигайки очи от книгата, която преглеждаше. — Известни певци като Къркхам и Нубенхаус също са кастрати. Те са популярни из катедралите на всички Девет държави. Изненадан съм, че не знаеш това.
Архидиоцелът дръпна от лулата си.
— Това е честа практика — тихо каза евнухът. Пискливият му глас почти остана заглушен от рева на вълните. — В моята родина евнусите са цяла каста, която служи на магистратите. Те служат в харемите им и се грижат за всяка тяхна прищявка. — Той погледна към лейди Винцеслав. — За всяка възможна прищявка.
— Отвратително — измърмори дамата и се извърна.
Тамас безмълвно наблюдаваше разговора. Понякога останалите съзаклятници му приличаха на съученици, разговарящи помежду си между занятията, без да обръщат внимание на различията си.
— Всичко това е много интересно — намеси се той. — Само че посланикът вече пристига. Аз ще го приветствам лично. Не се съмнявам, че той ще повдигне темата за споразумението още преди да е стъпил на брега. Искам аз лично да му кажа да си затъкне договора в задника.
— Мисля, че той ще се прояви като по-отзивчив към една дама — отбеляза лейди Винцеслав.
— Не се съмнявам — изсумтя архидиоцелът. — Самият аз нямам какво да кажа. Църквата остава неутрална по въпросите, свързани с война между Деветте.