— Няма как да не се насълзя пред подобна непоклатима подкрепа — отбеляза Тамас. — Делегатите ще отправят искания. Аз предпочитам мира, стига да е възможен. Единственият въпрос е, в каква степен ще настояваме за него. За предишните споразумения не може да става и дума. Няма да допусна страната да ни бъде отнета. Рикар?
— Войната ще сложи край на търговията по Адморието — каза Рикар Тамблар. — Работническият съюз не харесва тази идея. Но пък фабриките ще заработят на пълен капацитет, за да изработват муниции, дрехи и консервирана храна. На индустрията в Адопещ това ще се отрази благотворно. Покрай подобна активност и възстановяването на града безработицата буквално ще изчезне.
— Да започнем война, за да възстанови икономиката — промърмори Тамас. — Де да беше толкова просто. Херцогиньо?
— Моите наемници са на твое разположение.
Докато не свършеха земите за нейните офицери, предполагаше Тамас.
Евнухът сви рамене:
— Моят господар няма позиция по въпроса за войната.
— Той ще удържа ли шайките под контрол? — попита фелдмаршалът. — Ако Адопещ се окаже разкъсан от вътрешни дрязги, войната ще е приключила още преди разгарянето си.
Евнухът дръпна от лулата си.
— Да, той ще държи нещата под контрол.
— Ректоре?
Възрастният човек се загледа към морето и прокара ръка по белега си.
— От Помрачаването насам Деветте не са се впускали в истинска война. Надявам се на мир, но… — Той обърса челото си. — Ипил е алчен човек. Стори това, което трябва да бъде сторено.
Управителят последен даде мнението си. Ондраус прибра счетоводната книга и свали очилцата си, които също изчезнаха под дрехата му.
— Две години война ще ни излязат по-евтино от връщането на дълговете, които Мануч е натрупал. Да се продънят в ямите.
Сабон избухна в смях, а Рикар и евнухът се усмихнаха. Самият Тамас потисна веселието си и кимна към управителя.
— Оценявам изтънченото мнение.
С тези думи фелдмаршалът се отправи към кея, за да посрещне посланика. Пътьом измъкна барутен заряд от джоба си, внимателно го разгърна и изсипа малко върху езика си. Приливът на оживление се отзова почти едновременно с разлялото се върху езика усещане. Вървешком той затвори очи, продължаващ да стъпва механично. Дъските на пристана проскърцваха под стъпките му.
На двадесет крачки от лодката той отвори очи, за да наблюдава слизането на делегатите. Пазителите слязоха първи и се обърнаха, за да помогнат на благородниците. Всички тези уроди бяха едри, някои от тях почти две глави по-високи от Тамас. И всеки от тях се равняваше поне на десетима войници. Фелдмаршалът потръпна.
Но той нямаше намерение да показва страха си или дори да го задържа. Както и да се развиеха преговорите, той трябваше да запази спокойствие. Те щяха да заплашват и обиждат, но Тамас нямаше да се поддаде на провокациите им. Войната не беше най-подходящото развитие. Той щеше да настоява за мир, но не и на цената на страната си.
Един по един делегатите слязоха. Те бяха неколцина, облечени в скъпи дрехи. За момент той зърна бялата ръкавица на Привилегирован, обгръщана от лапата на пазител. Сред делегацията имаше само един магьосник — това показа третото му око. При това Привилегированият не беше особено силен. Макар че подобно определение е относително, когато се говори за хора, способни да разрушават цели постройки буквално с едно мръдване на пръста.
Привилегированият стъпи на кея и приглади дрехите си. Той се засмя в отговор на някакво остроумие и се отправи към Тамас. Сам.
Фелдмаршалът сключи ръце зад гърба си, за да овладее треперенето им. Сърцето му започна да бие оглушително, пред погледа му плъзваше червена пелена. С рязко движение той се освободи от ръката на Сабон, обхванала рамото му.
Никслаус.
Херцог Никслаус беше дребен човек, с деликатните ръце на Привилегирован и несъразмерно едра глава. Той носеше кожена шапка и черен сюртук без копчета. Той спря пред Тамас и протегна ръка, леко подсмихнат.
— Отдавна не сме се виждали, Тамас — рече той.
Пръстите на фелдмаршала сами се вкопчиха около шията на херцога. Никслаус го изгледа сепнато. С една ръка Тамас го повдигна във въздуха. Никслаус повдигна ръце, а Тамас ги изблъска встрани, преди те да са успели да оформят магия. Той смътно осъзнаваше приближаващите се към тях пазители, собствения си телохранител, забързан към него, и извадилия пистолета си Сабон. Цялото му внимание бе насочено към човека, когото продължаваше да стиска пред себе си.
— Това ли е идеята на Ипил за преговори? — процеди Тамас. — Това ли е неговото бяло знаме? Казах ти, че ако отново стъпиш в страната ми, ще те прикова за дланите ти върху покрива на Черната кула.