— Война… — изхриптя Никслаус.
Тамас стегна пръсти.
— Ти рискуваш война! — продължи херцогът.
— И смееш да идваш тук? — отвърна Тамас. — Ипил вече е обявил война, изпращайки змия като теб.
Той захвърли Никслаус върху кея. Херцогът започна да се изтласква назад с крака, движещ пръсти.
— Посмееш ли да сториш нещо, моите Отличници ще те прострелят.
— Как смееш! Нашето идване беше проява на добра воля! — каза Никслаус.
— Затъкни си добрата воля в гърлото, гнидо. Махай се от страната ми. А на Ипил кажи да си избърше задника с договорите.
— Това означава война! — писна Никслаус.
— Да, война! — Тамас измъкна няколко барутни заряда от джоба си и ги смачка в ръката си. Той подпали барута и насочи енергията му. Дъските под Никслаус експлодираха, запращайки херцога нагоре и към водата. Пазителите скочиха да го вадят, а Тамас пое обратно, загърбил гълголещите викове на давещия се.
— Това пък защо беше? — осведоми се архидиоцелът.
Тамас грубо го изблъска встрани, поваляйки го на земята. Останалите съзаклятници стояха неподвижно, все още вцепенени. Съпровождан от погледите им, той се заизкачва обратно към фара.
Изострен от барутния транс, слухът му долови гласа на Сабон.
— Не бързайте да го корите — обърна се той към съветниците. — Това беше човекът, който обезглави съпругата му.
Адамат трябваше да блъска почти двадесет минути по вратата на архива, преди от другата страна да се разнесе стърженето на резе. Едното от крилата се отмести, а в пролуката се появи осветеното от фенер лице на млада жена.
— Библиотеката е затворена. — Крилото отново започна да се затваря.
Адамат запречи вратата с крак.
— Три сутринта е — продължи жената.
— Трябва ми достъп до архива.
— Жалко. В момента е затворено. — Тя разтвори вратата, за да я дръпне рязко, затискайки крака му.
— Сусмит, бъди така добър — отбеляза инспекторът.
Сусмит се облегна на вратата. Жената залитна назад, размахала фенера си.
— Ще извикам стражата! — каза тя, когато Адамат прекрачи прага. Той направи знак на Сусмит да влезе и затвори вратата.
— Не си прави труда — рече инспекторът. — Имам писмено разрешение от фелдмаршал Тамас.
В действителност това не беше така, но пък тя нямаше как да знае.
— Трябва да проверя някои сведения. Ще съм приключил много преди сутринта.
— Покажете ми разрешителното.
Не за първи път от началото на разследването си Адамат съжали, задето е отпратил Фая. Нейните многобройни връзки щяха да му осигурят безпрепятствено влизане в архивите по всяко време на денонощието. Наместо това той бе принуден да използва груба сила.
Адамат се взря в жената. Тя не притежаваше вида, който повечето хора биха очаквали от библиотекарка. Косата ѝ бе спусната, къдрава и златиста, а самата тя беше много млада. Прекалено млада. Надали имаше повече от шестнадесет години.
— Ти коя си? — осведоми се той.
Тя отметна глава с жеста на човек, привикнал да обяснява позицията си.
— Нощната библиотекарка. Подреждам книгите и проучвам.
— В такъв случай, млада госпожице, трябва да знаеш откъде идва финансирането на обществения архив?
— От краля… от благоро…
Тя замълча.
— Смяташ ли, че фелдмаршал Тамас ще остане във възторг от факта, че един от неговите агенти е бил възпрепятстван в разследване, от което може да зависи сигурността на държавата? Смяташ ли, че той ще се старае да поддържа институция, която се е отнесла тъй зле към хората му? Предназначените за нея средства биха намерили приложение в спонсорирането на друга библиотека, например библиотеката на Адопещенския университет. Библиотека, за която мога да заявя със сигурност, че веднага бих получил достъп, дори и по това време на нощта.
Служителите, на които биваха възлагани нощните дежурства, обикновено лесно се поддаваха на убеждаване. Те рядко се замисляха. Но тази девойка внимателно следеше думите на Адамат. За негов късмет думите му притежаваха логика.
— Елате — рече тя. — Но не стойте дълго.
Адамат я последва към вътрешността. В сградата бе мрачно, защото фенерите бяха разположени нарядко. В библиотеките заплахата от пожар представляваше сериозен проблем.
Край работните маси той поспря.
— Ти каза, че подреждаш книгите?
— Това е едно от задълженията на библиотечния служител.
— Това означава, че прибираш използваните?
— Разбира се.
— Спомняш ли си купчината книги, намираща се на тази маса преди около десетина дни? В деня, когато Тамас превзе библиотеката?