Таниел бавно си пое дъх. В момента той не беше в настроение за подобни разговори. Дошъл съм да го убия. Тъй му се искаше да отвърне. Ако някой се опита да ми попречи, ще си спечели куршум в черепа.
— Това е моя работа.
Един от присъстващите се изправи. Той беше с около година по-млад от Таниел, гърчав и брадясал. Напук на студа планинецът носеше риза без ръкави. По ръцете му личеше, че това е човек, свикнал да прекарва времето си във влачене на трупи и в мините.
— И наша.
— Фесник, остави го — намеси се друг. — Да не искаш Тамас да започне да ни диша във врата?
— Млъкни — подвикна през рамо Фесник. И отново се обърна към Таниел. — Какво ще направиш, ако не ти кажем?
— Ти ли си най-коравият тук?
Фесник го погледна неразбиращо.
— Лесен въпрос — разясни Таниел. — Ти ли си най-коравият тук? Човекът, който е опънал най-много от местните кози и най-млад е убил баща си?
Поусмихнат, Фесник се престори, че няма намерение да се занимава повече. Сетне той рязко се извърна, изваждайки ножа си. Таниел повдигна и двата си пистолета. Дулото на единия блъсна устата на Фесник, строшавайки зъби. Едновременно с това то спря и устрема на въоръжената му ръка.
Другият пистолет се насочи към първия постови, скочил на крака.
— Аз съм Таниел Двустрелни — високо се представи барутният маг. — Тук съм, за да се срещна с Бо, моя най-добър приятел. Ще бъдете ли така добри да ми кажете къде мога да го намеря?
— Таниел Двустрелни? — повтори глас. — Защо не каза веднага? Бо е високо в планината.
— Истина ли е? — обърна се Таниел към Фесник.
Мъжът кимна, все още вперил поглед в дулото пред лицето му.
Таниел прибра и двата пистолета.
— Съжалявам — рече Фесник, проверяващ зъбите си. — Бо заръча да не казваме на барутните магове къде е. Само на теб. Рече, че имало вероятност ти да се появиш.
Таниел се постара да не допусне смръщването си.
— Съжалявам за зъбите — рече той. И по-високо добави: — Следващите напитки са от името на фелдмаршал Тамас!
Обявената почерпка предизвика одобрителни възгласи. Таниел привика Фесник по-близо до себе си и сред възвърналото се оживление попита:
— Значи той е нависоко в планината?
— Оттегли се преди почти две седмици. Веднага след като един адопещенски инспектор мина да го посети.
— Каза ли кога ще се върне?
— Не.
Таниел се почеса по брадичката. От последния сблъсък с Привилегированата насам не беше се бръснал; сгъстяващата се брада го дразнеше.
— А защо се е изкачил?
Фесник поклати глава.
Неприятно усещане плъзна по гърба на Таниел. Бо знаеше, че Тамас ще изпрати някой да го убие.
— И ви е казал да предадете единствено на мен.
— Да. Той ни разказа много неща за теб. Каза, че двамата с него сте другарували от години.
Тези думи срязаха Таниел. Той стисна зъби и се насили да се усмихне. Дали Бо умишлено бе споменал това? Или просто ставаше дума за пиянски приказки?
— Така е. За колко време човек може да стигне до върха?
— Той няма да се е изкачил до самия връх — рече Фесник. — Нагоре има манастир за поклонниците, две мили преди Крезим Курга. Сигурно ще да е спрял там.
Крезим Курга. Свещеният град. Название от самите легенди. За последно Таниел бе чувал за този град като малък, когато бавачката му го беше водила в храма. Тогава той бе смятал, че въпросният град е измислица.
С усилие насочи мислите си към настоящето. Не можеше да си позволи да чака тук. Трябваше да намери Бо и да го остави заровен сред снега. И щеше да се е върнал в Адопещ, преди местните да са узнали, че Привилегированият е мъртъв.
— Тогава ще се изкача да го потърся.
— По това време на годината? — Фесник поклати глава. — Дори и опитен страж не би се наел да те заведе. А без водач гарантирано ще се изгубиш. Нагоре пътеките са смъртоносни по-рано от лятото.
— Баща ми спомена човек на име Гаврил — рече Таниел. — Негов стар приятел. Каза, че това бил най-добрият ловец в Деветте държави. Какво?
Фесник бе започнал да се смее.
— Гаврил може и да успее. Ще ида да го потърся.
И той се смеси с тълпата. Таниел се върна на улицата, където завари Жулин неприязнено да се взира в Ка-поел. Девойката се беше загледала в околните склонове.
— Бо е там — рече Таниел, сочейки към върха. — Ще го последваме.
Жулин присви очи.
— Вероятно е капан. Той трябва да се е досетил, че Тамас ще изпрати човек.
— Така е. Но е заръчал на местните да ми кажат къде е, ако се появя. Това означава, че на мен има доверие.