Лъвът се намираше на петнадесет крачки от Бо. Привилегированият бе започнал да се изтощава; челото му беше покрито с пот. Въпреки това той продължаваше да движи пръсти. Под влияние на тази му магия създанието застина.
Но в следващия момент то тръсна гривеста глава и отново продължи.
— Какво чакаш?
Таниел усети как бива изправян на крака. Лицето на изникналия до него Гаврил бе зачервено от изнурителен бяг. Той стискаше ловно копие.
— Застреляй проклетата гадина!
Таниел смъкна винтовката си и се прицели. Създанието тръсна глава, замаяно, и нададе вой. То удари главата си с лапи и я блъсна в земята, за да отърси някакво неприятно усещане.
Барутният маг дръпна спусъка. Главата на създанието отскочи от попадението. С изумление Таниел осъзна, че куршумът просто е отскочил от противната муцуна — също като с Привилегированата в Адопещ. Съществото отново нададе вой и презрително махна към Таниел с ноктестата си лапа.
Това създание притежаваше магия, от онази на боговете.
Снегът под Таниел експлодира. Младежът бе запратен във въздуха, към ръба. Той се приземи тежко и се хлъзна, неспособен да се задържи. Пръстите му напразно диреха опора. След миг щеше да полети в пропастта.
Тогава ботушите му се блъснаха в нещо твърдо — скала, стърчаща от склона на планината. И тази скала се беше появила изневиделица.
Таниел запълзя обратно нагоре. Някой го сграбчи.
— Държа те — каза Дардън. Възрастният граничар бе въоръжен с копие, също като Гаврил. Със свободната си ръка той помогна на мага да се изкачи.
Ка-поел също помагаше. За момент тя хвърли сепнат поглед към Таниел, сетне забърза подир останалите.
Младият мъж подири пушката си. Тя бе отхвърчала прекалено далече. Щеше ли да има време да я вземе и презареди?
Един поглед към Бо му показа противното.
Привилегированият се беше оттеглил в пещерата си, притиснал гръб към стената. Планинският лъв отново се изправи на задни лапи и се хвърли към него. Създанието напредваше трудно заради възпиращата го магия, но напредваше.
Гаврил първи достигна лъва. Той замахна с копието и го заби в хълбока на създанието. С вой звярът се обърна към него. Планинецът успя да отскочи от замаха на ноктите и да се хвърли назад. Дардън прескочи търкалящия се Гаврил и на свой ред се хвърли в атака, повдигнал копие.
И експлодира. Само за миг той бе заменен от празнота, разхвърляла кръв и месни късове по склона. Пещерният лъв нададе триумфален рев.
Без да се замисля, без да обръща внимание на кръвта, оплискала дрехата му, Таниел повдигна пистолетите си и стреля.
Сред способностите на всеки барутен маг попада умението да увеличава обсега на куршумите си, единствено с цената на мисловно усилие и известно количество барут. И можеше да използва енергията, отделена от подпаления барут. Един добър Отличник е в състояние да придаде на куршума си достатъчно сила, за да пробие скала или стомана.
Таниел подпали целия си барутен рог и насочи енергията от взрива в куршумите си.
Те пронизаха пещерния лъв. Създанието изрева; кипяща зеленикава кръв опръска леда. То обърна гръб на Бо, продължаващо да вие, и повдигна лапа. Таниел почувства сгорещяването на въздуха, указващо елементална магия.
Ка-поел изникна пред него, заставайки на пътя на звяра.
— Пола, върни се!
Девойката решително повдигна ръце. В едната си ръка тя стискаше кукла — восъчна, с големината на длан. Фигурката представляваше съвършено подобие на жена. Жулин.
В другата си ръка тя стискаше дълга игла, с която прободе куклата. Пещерният лъв отново изрева и притисна лапа към тялото си. Ка-поел повторно забоде иглата, този път в главата на фигурката. Създанието се сгърчи, раздирайки ушите и лицето си.
Ка-поел се приведе, пое си дълбок дъх и духна върху куклата.
Пещерният лъв избухна в пламъци. Бо поднови атаката си: ледени късове изхвърчаха от пещерата, за да се врежат в звяра. Треперещ, Таниел зареди един от пистолетите си — барутът в рога му беше свършил, но той все още разполагаше с няколко заряда. Ала щяха ли те да се окажат достатъчни срещу подобна твар? Тя беше притисната между магиите на Бо и Ка-поел, но отказваше да умре. Щяха ли да успеят да издържат още дълго?
Таниел рязко се извърна към Гаврил.
— Дай ми барутницата си!
Планинецът се намираше прекалено далеч, затова му подхвърли рога.
При улавянето Таниел прецени тежестта му. Почти пълен. Отлично. Той отново се обърна. Бо изглеждаше изцеден, а Ка-поел подмяташе пламтящата кукла в ръцете си, продължаваща да я пробожда с удовлетворено изражение.