— Залегнете! — изкрещя Таниел и хвърли рога. В следващия миг той сграбчи Ка-поел за раменете и я дръпна към земята. Барутницата падна между склона и пещерния лъв. С една мисъл Таниел подпали съдържанието.
Умът му насочи експлозията, за да я подсили. Чудовището бе запратено във въздуха, отхвърчайки на петдесет крачки право нагоре, преди да започне да пада. При това то виеше и размахваше нокти. Воят преля в писък, защото зверското тяло се превърна в тялото на жена. То се блъсна в склона, далеч под тях, и продължи да пада, изчезвайки сред облаците.
Глава осемнадесета
Тамас поспря под една улична лампа, за да провери адреса, който си бе записал преди няколко часа.
— Номер сто седемдесет и осем — промърмори той, присвиващ очи към табелите. Олем крачеше малко назад, прикрил пистолети под палтото си.
Тази част на града бе заможна; банките и оцелелите от старите търговски гилдии все още работеха. Земетресението почти не бе я докоснало, а гражданската война — изобщо. Пресечките бяха обградени с малки, но отлично поддържани къщи на бизнесмени, чиновници и търговци. Всички фенери светеха. На всяка улица имаше полицейски патрул. Тамас започна да се чуди, дали не е попаднал в погрешната част на града.
Лошо място да убиеш човек, каза си той. Но трябваше да си вземе казаното обратно, защото по-напред по улицата забеляза участък тъмнина. Подир приближаването си той можа да види, че шест лампи са угаснали — или по-точно угасени. Той отново направи справка с табелите и се отправи към къщата, където почука трикратно. В нея също отсъстваше светлина — изглеждаше необитавана.
Вратата се открехна; Тамас и Олем веднага бяха пропуснати. Олем остана да изчаква във всекидневната, а фелдмаршалът бе отведен в друга стая. Там блесна клечка кибрит, запалваща свещ.
Над пламъка ѝ Тамас видя познато лице.
— Радвам се да те видя отново, Тамас — каза Сабон.
— Аз също. Надявам се, че не пристигам със закъснение.
— Бръснарите още не са дошли.
— Това е добре. Искам да наблюдавам работата им.
Тамас се огледа. Беше заведен в малка кухня, с голи дъски и шкафове. На масата в ъгъла седеше непознат, захапал незапалена лула. Той беше дребен, сдържан и имаше гъста черна брада, която скриваше чертите на лицето му. Той наблюдаваше Тамас и дъвчеше мундщука на лулата си.
— Приемам, че ти си нашата свръзка? — каза фелдмаршалът.
— Аз съм Чевръстия — представи се мъжът.
— Това надали е истинското ти име. — Тамас повдигна вежда.
— Псевдоним. За моя защита.
Той наблюдаваше Тамас с известен размисъл, погледът му се движеше бавно, преценяващо. Фелдмаршалът усети нещо необичайно в него.
— Ти си Чудак — каза той.
Чевръстия отстрани някакво боклуче от тъмното си палто.
— Така е. Много шпиони са Чудаци. Работата се върши по-лесно, когато притежаваш специални таланти.
— Покрай същите тези таланти е адски трудно да възстановя старата шпионска мрежа.
— Страхът за собствения живот е силен мотив да изчезнеш. — Чевръстия местеше поглед между Сабон и Тамас. Личеше, че не му е приятно да се намира в една и съща стая с двама барутни магове.
— А ето че ти си тук — отбеляза Тамас.
— Чакат ме гладни гърла. — След кратко мълчание Чевръстия добави. — Моята чудатост е съвсем дребна. Аз съм способен да отварям ключалки без шперц.
Тамас бе чувал, че учените наричат подобни умения телекинеза.
— Нищо, което би представлявало заплаха за мен — каза Тамас. — Да, разбрах намека ти. Но извън кралската кабала аз нямам нищо против никого — освен ако някой няма нещо против мен. Шпионите на Мануч са ми нужни. Нека се знае, че ние ще плащаме двойно повече от Мануч.
Чевръстия извади лулата си и се закашля в дланта си.
— Смееш ли ми се? — рече Тамас и погледна към Сабон. Деливецът сви рамене. — Какво е толкова забавно?
— Думите ти за повишеното заплащане — обясни Чевръстия. — Нещата не стоят така.
Тамас присви очи:
— А как?
— Шпионите не са като войниците, фелдмаршале. Войникът има своята лоялност, но в крайна сметка той е верен заради храната и заплатата. А шпионите вършат своето, защото обичат да се занимават с това. Те обичат страната си и своя владетел.
— Искаш да кажеш, че няма да мога да разчитам на някогашната мрежа?
Чевръстия посочи с лулата си към Тамас.
— Нищо подобно, фелдмаршале. Някои от нас бяха верни на самия Мануч. Те или са напуснали страната, или вече работят за Кез. Но останалите обичаме Адро и ще се върнем. Подозирам, че колкото по-дълго аз, Чудакът, оставам жив, толкова повече шпиони ще се появят.