Тамас разтърка очи. Подир появата им той трябваше да преценява кои от тях са двойни агенти. Само нови главоболия.
— Стори ми се, че ти спомена нещо за гладни гърла — отбеляза той.
Чевръстия кимна.
— Е, може и да съм послъгал.
Сабон изсумтя; Тамас го стрелна с поглед. Макар че и самият той не обичаше шпионите. С огромна радост би се отървал от всички тях, но за съжаление му бяха нужни.
— Бръснарите тук ли са? — попита фелдмаршалът.
— Не зная — отвърна шпионинът.
Тамас посочи с палец към вратата.
— Върви да узнаеш.
— Някой ще ни съобщи.
— Върви.
Чевръстия побърза да напусне стаята. Тамас се облегна на масата и потри шевовете в гърдите си.
— Нужен ми е съвет — каза той.
— Не се съмнявам. Без мен ти си безпомощен като пеленаче.
Последвалото мълчание се проточи няколко мига. Тамас ясно можеше да разчете мислите на приятеля си. „Ако аз не бях заминал, онзи пазител нямаше изобщо да се доближи до теб.“
— Става дума за Михали. Лудият майстор готвач.
— Нима това е толкова важно?
— Той готви за цялата армия. Духът на хората никога не е бил толкова висок. И всичко това заради него.
— Научи ли нещо ново за него?
— Той е беглец от Хасенбурската лудница.
— Значи наистина е луд.
— Те определено мислят така. Изпратили са хора да го отведат. Но Михали твърди, че бил изпратен там от завистливите си близки.
— Параноик?
Тамас сви рамене.
— Възможно е.
— Отърви се от него — рече Сабон. — Храната му е добра, но заради нея не си струва да си навличаш неприязънта на стопаните на лудницата. Знаеш ли кои са те?
— Той е само един. Някой си Кларемон.
Сабон замълча за момент.
— Новият управител на Брудано-Гурланската търговска компания?
— Същият.
— В такъв случай е решено. Не можем да рискуваме доставките на селитра.
— Не съм сигурен, че е толкова просто.
— Онези глупости във вестниците ли имаш предвид? — изсумтя Сабон. — Където Михали твърди, че е прероденият Адом? Това само доказва лудостта му. Не са много образованите хора, вярващи на подобни митове.
— Говориш така, защото не си го виждал.
Сабон прокара длан по обръснатото си теме.
— Искаш да кажеш, че му вярваш?
— Не ме гледай така. Естествено, че не му вярвам. Но той е безобиден.
— Тогава по каква причина го държиш в кухнята?
— Магия — отвърна Тамас.
— Той Привилегирован ли е?
— Чудак. Неговата чудатост е свързана с готвенето. Той създава продукти от нищото.
— Не ми звучи като нещо кой знае какво — отбеляза Сабон.
— Да си чувал за човек, способен да създава материя от нищото? Още повече Чудак?
— Подобен човек би бил най-богатият на света.
— При нужда Михали би могъл да изхранва цял Адро, дори по време на недоимък. Ако войната се проточи, може да се наложи да се възползваме от тази му способност.
— Сигурен ли си, че не става дума за някакви фокуси? — усъмни се смуглокожият.
— Не мисля. Аз го наблюдавах много внимателно, Олем също беше с мен. Михали окачи празен котел над огъня, а следващия път, когато надникнах вътре, съдът беше пълен и кипеше. През това време той постави десет хляба в пещта, а извади стотина.
Сабон се намръщи.
— И все пак може да става дума за някакъв номер. А може той да е Привилегирован и да крие същинската си сила. Никой не знае на какво са способни Привилегированите. Дори кабалистите не са изцяло запознати с особеностите на излъчванията.
— И на мен това ми мина през ума. Във всеки случай слуховете се разпръскват. Опасявам се от изникването на култ, и то сред собствените ми хора. Олем казва, че Михали вече е много популярен сред седма бригада. Те обожават храната му.
— Какво ще правиш?
— Не мога просто да го изпратя обратно в лудницата — каза Тамас. — Не и след онова, което видях. Той е много силен Чудак, от чиито способности се нуждаем. Както казах, по време на война храната придобива още по-голяма ценност.
Прекъсна ги изникването на Чевръстия.
— Всичко е готово — каза шпионинът. — Последвайте ме.
Той ги отведе до малка стая на втория етаж, от която се виждаше улицата. Завесите бяха дръпнати, но въпреки това помещението бе тъмно. Чевръстия ги отведе до два стола, поставени близо до прозореца. Тамас и Сабон заеха местата си и зачакаха.
— Значи там живее той? — тихо попита фелдмаршалът и кимна към отсрещната къща. Едва в следващия миг осъзна, че останалите не биха могли да видят движението му.
— Да — потвърди Чевръстия. — Отдавнашен кезиански шпионин. Той притежава малка търговска фирма. Пазителят, който се опитал да ви убие, е бил вкаран в страната с един от неговите товарни кораби.