— И си сигурен, че той е замесен?
— И още как. Той е банкер, има приятели в градския съвет. По време на тукашните заседания често е говорил как барутните магове щели да докарат смъртта на всички ни, как трябвало да свалим въстаническия комитет и да се предадем на Кез.
— Доста дръзко от негова страна — забеляза Тамас.
— Така е. Бих си помислил, че е прекалено дръзко за един шпионин, ако не го бяхме наблюдавали от самото му заселване тук, преди петнадесет години. Няма съмнение, че той е замесен в довеждането на пазителя.
— Искам нещо да е напълно ясно — с тих глас каза фелдмаршалът. — Не искам клане. Не искам полицейска държава. Правим това, за да се отървем от кезианските шпиони. Освен ако не разполагаш с доказателства, че този човек наистина е шпионин, просто предай на местния полицейски началник да го държи под око. Нямам намерение да обявявам война на Кез и на собствените си сънародници.
Последва момент мълчание.
— Разбрано.
— Радвам се. Добре ли вървят нещата с Бръснарите? — каза Тамас. — Трябва да призная, че таях известни съмнения.
— Те са удивителни — отвърна Чевръстия. — Дори сред нашите убийци не бях виждал нещо подобно. Изненадан съм, че не сме ги използвали преди.
— Нима са толкова добри? — попита Сабон.
— Изчерпателни са. Те убиват тихо и по съвършен начин почистват след себе си. Нито капчица кръв не остава на мястото, телата просто изчезват. Безгрешно.
Тамас си спомни барикадите и телата на роялисти, лежащи с прерязани гърла в креватите си.
— Излиза, че те все пак притежават известна сдържаност?
Чевръстия се засмя, разгадал мисълта му.
— Когато искат телата да бъдат намерени, работят за ефект. Това поддържа репутацията им и не позволява на по-големите шайки да се занасят с тях. Но ние ги помолихме да работят сдържано. И те го сториха.
Гласът му съдържаше почти недоловимо огорчение, но Тамас го различи.
— А какъв е проблемът?
— Понякога не остават никакви следи от тялото. Когато жителите на дадена къща изчезнат, без в дома да е разместено нищо, започват да се разнасят слухове. От вредните слухове, за призраци, демони и богове.
Тамас си помисли за Южната планина, димяща в далечината, за обяснението на Адамат и тайнствените предупреждения на Михали. Глупости. Простолюдието бе склонно да повярва на всичко.
— Спрете слуховете. Постарайте се нещата да изглеждат по-естествени.
— Ще се постараем.
На улицата Тамас зърна нечий силует. Той потупа Сабон по ръката и посочи към улицата. Още няколко силуета изникнаха долу.
— Скоро ще се върна — каза Чевръстия. Той напусна стаята безшумно; миг по-късно неговият силует се присъедини към останалите. Тамас различи бръснарска престилка.
— От този момент нататък ще се бръсна сам — тихо рече той.
— Ставаме двама — отвърна Сабон.
— Как стои въпросът с местната полиция?
— Предупредени са. Те няма да се намесват, защото знаят, че така ще имат един проблем по-малко.
Тамас разтвори третото си око. В този взор Чевръстия сияеше слабо; очертанията му личаха дори през стените на къщата. Сиянието влезе в отсрещната къща и се изкачи към спалните.
— Шпионинът, когото ще убиваме, е магьосник. Дори не Чудак, а Привилегирован.
След миг мълчание Сабон изруга.
— Вземи. — Той се надигна от стола си и подаде пушка на Тамас.
Фелдмаршалът насочи оръжието единствено по усет.
— Готова за изстрел?
Сабон потвърди.
— Доста шум ще се вдигне — рече Тамас. — Няма да има съмнение за случилото се тук.
— За всеки случай — рече Сабон.
Тамас се загледа към прозорците на спалнята. Той виждаше сиянието на лежащия Привилегирован и стоящия пред вратата Чудак. Някакви сенки се движеха в мрака.
Фелдмаршалът инстинктивно сведе глава, когато мистичното сияние изпълни прозорците. Блясъкът бе последван от приглушено кънтене, след което настъпи тишина. Тамас отново се прицели. Чевръстия се намираше на стълбището, лежащ по корем, а Привилегированият бе коленичил на пода на спалнята. Тамас предполагаше, че до шията му е допрян бръснач — иначе щяха да последват още прояви на магия.
Чевръстия бавно се изправи на крака и влезе в спалнята. Тамас сведе оръжие.
Минаха няколко минути, преди тъмните силуети да излязат от къщата. Те прекосиха улицата; вратата на долния етаж се отвори. Тамас остана на стола си, оглеждащ улицата за любопитни минувачи или съседи. Сабон слезе да провери.