Всичко изглеждаше спокойно; след миг Чевръстия изникна със свещ в ръка и кисело изражение.
— Вие не ни предупредихте, че той е Привилегирован.
— Ти трябваше сам да забележиш това. Щом си Чудак, трябва да имаш и трето око. Това беше значителна проява на немарливост.
— Не обичам да го отварям — промърмори шпионинът. — После цяла седмица сълзя кръв.
— Онзи Привилегирован можеше да те убие — каза Тамас.
Чевръстия изсумтя.
— Всичко беше показно, само светлина и звук. Илюзия. Макар в първия миг да си помислих, че ще се стопя жив.
— Уплахът те прави честен. — Тамас отмести ударника и подпря пушката на стената. — Видях, че сте довели съпругата — додаде той.
— Тя се събуди при блясъка. Спалнята трябва да е била защитена със заклинание, защото той беше буден, когато Бръснарите се доближиха до леглото му. — Шпионинът поклати глава. — Виждал съм ги да убиват съпруга и да вземат тялото му, без лежащата до него жена да се събуди. Ако не бяха заклинанията, всичко щеше да е протекло много по-гладко.
Очевидно Чевръстия се опасяваше, че Тамас го смята за некадърен.
— Справихте се добре — рече фелдмаршалът. — Съобщи ми каквото узнаете от разпита.
— Вие няма ли да присъствате? — изненада се другият.
— Противно на нещата, които си чувал, аз нямам желанието да мъстя на Привилегировани.
Чевръстия сви устни.
— Не мисля, че той ще каже много. Изглежда ми корав.
— Предай му, че ако не е проговорил до пет минути, ще изгуби едната си китка. След още пет — и другата.
Чевръстия го изгледа смаяно. А Тамас се усмихна сухо.
— Е, може и да изпитвам известно ожесточение към Привилегированите. Във всеки случай зная как да се оправям с тях.
Чевръстия напусна стаята. Останал сам, Тамас започна да се ослушва за писъци. Такива не последваха. Където и да бяха отведени пленниците, стаята бе изолирана добре.
Скоро Сабон се върна.
— Чевръстия имаше нездрав вид — каза той.
— Заръчах му да отреже китките на Привилегирования, ако се наложи.
— Това е опасен прецедент. Така ли ще се отнасяме с Привилегированите, които не принадлежат към кабала?
— Бога ми, не — отвърна Тамас. — Но този негодник е кезиански шпионин. А в случая нямаме време.
Не след дълго Чевръстия се появи отново. Лицето му бе бледо, а ръцете му леко трепереха.
— Той съобщи три имена.
— Сред тях има ли хора от съвета? — с известно вълнение попита Тамас.
— Не. Той твърди, че не е влизал в контакт с висшестоящи; занимавал се е единствено с кодирани съобщения и посредници. Но ни каза, че съпругата му също е замесена. — Чевръстия замълча. — Ако притиснете някого прекалено силно, фелдмаршале, той е готов да обвини собствената си майка. Има си причина да ограничаваме мъченията. Те са готови да кажат всичко, за да спрат болката.
— Всичко е в мисълта — каза Тамас. — Предполагам, че не ви се е наложило да режете?
— Не…
— Разпитайте съпругата. Когато приключите, предайте ги на войниците ми, те ще се погрижат за екзекуцията. Имат ли деца?
— Една дъщеря — рече шпионинът. — В момента тя е в девическо училище в Нови.
— Неутрална територия — рече Тамас. — Били са подготвени. Изпратете писмо до директорката: нека да я задържат за неограничено време.
Чевръстия кимна неспокойно.
— Какво друго знаем за тези шпиони? — продължи фелдмаршалът. — Имаме ли някаква представа за бройката им?
Чевръстия раздразнено захапа лулата си.
— Отговорът няма да ви хареса.
— Не искам да ми харесва, а да зная.
— Стотици. Само от първите няколко случая ние се сдобихме с десетки имена — и то сериозни имена. Много са потвърдените шпиони, още стотици са под въпрос. Видно е, че кезианците са се подготвяли с десетилетия.
Тамас затвори очи. Не на подобен отговор се бе надявал той. Това означаваше, че щеше да има шпиони в армията му, в града и в провинцията, във всяка адопещенска постройка. Дори един от съзаклятниците му вече го беше предал. Колцина още щяха да му изменят?
— Отлична работа — тихо каза той. Шпионинът изчака още миг, преди да се оттегли, вперил поглед в Тамас. — Ще трябва да удвоя парите, които плащам на Бръснарите — обърна се фелдмаршалът към Сабон. — Срещу подобно заплащане те ще увеличат усилията си.
— Рисковано е да разчиташ прекалено много на тях.
— Това е риск, който ще трябва да поема. Тези шпиони могат да разрушат всичко, което постигнахме с толкова усилия. Ще удвоим патрулите и ще дадем повече власт на полицейските служители. Може да ни се наложи да забавим някои от подготвяните реформи.