— Още от самото начало знаехме, че ни предстои да тръгнем по тежък път — отбеляза Сабон. — Просто не забравяй народа.
— Не бих могъл. Как върви обучението? Поне ти ми кажи някаква добра новина.
Деливецът се усмихна изтощено:
— По-добре от очакваното. Андрия е луда глава, но младите го харесват. Оказа се, че от Вадалслав става наставник. На онези, които притежават най-слаб талант, показахме как да търсят барутни магове и ги изпратихме да набират хора. Дори и в този момент има повече кандидати, отколкото смятах за възможно.
— А именно?
— До този момент тринадесет талантливи. Двама от тях притежават потенциала да ме надминат. За съжаление няма човек, който да може да се сравнява с теб или с Таниел.
— Тринадесет? — повтори Тамас. — Шегуваш се. Трябваха ми години, за да сформирам настоящата ни барутна кабала.
— Аз самият не бих повярвал, ако не бях видял — каза Сабон. — Не забравяй, че преди по-малко от сто и петдесет години в Адро е имало прочистване. Всички поданици, притежаващи барутен потенциал, са били екзекутирани. Хората са свикнали да крият тази си способност. Или поне така беше досега. В момента се опитваме да разработим система, с която да откриваме барутните магове директно.
— Нещо като Привилегированите търсачи?
Сабон кимна.
— Кралската кабала разполагаше с по-силна магия и с повече хора. Но съм сигурен, че ще успеем да измислим нещо.
Тамас го потупа по рамото.
— Дръж ме в течение. Справяш се отлично, още повече, че става дума за задача, която не ти е по сърце.
— Има нещо, за което бих искал да те попитам — каза Сабон с известно колебание.
— За какво става въпрос?
Другият отвърна бавно, подбиращ думите си:
— Таниел и Влора трябваше да сключат брак. Ти умишлено ли ги беше събрал?
— Какво искаш да кажеш? — попита Тамас, макар отлично да разбираше казаното от приятеля си.
— Питам дали си ги събрал, за да бъдат децата им барутни магове?
Фелдмаршалът не отговори веднага. Неговото насърчение определено не беше изцяло безкористно.
— Тази мисъл ми е минавала през ума.
— Дори кралските кабалисти не са прибягвали към подобно чифтосване — каза Сабон. Разочарованието му беше видно.
— Нима? Защо мислиш, че кралят предоставя на всеки от магьосниците си собствен харем? От добра воля? Нищо подобно, Сабон. Те умишлено създават Привилегировани, макар това да е известно на малцина. Само Привилегированият Закари имаше над хиляда деца.
— И колко от тези хиляда деца са се оказали Привилегировани?
— Едно — рече Тамас. — Един от младите кабалисти. Разбира се, той не подозираше кой е баща му.
Сабон го погледна ужасено.
— А какво се случва с останалите деца?
— Трудови лагери, сиропиталища, планинската стража — сви рамене Тамас. — Някои биват убити като малки. Кралската кабала никога не е била приятно място. И аз не бих допуснал с барутните магове да се случи нещо подобно. Но наистина очаквах, че децата на Влора и Таниел ще бъдат Отличници. Според проучванията ми способността на барутните магове се предава по наследство далеч по-често от способностите на Привилегирован.
— От колко време проучваш това? — попита Сабон.
— Започнах още преди с теб да се срещнем.
Другият го погледна мрачно.
— Ерика беше барутен маг.
Тамас потисна ожесточението, понечило да изникне върху лицето му. Все пак Сабон с право предполагаше това.
— Дори не си го помисляй — рече Тамас. Думите му изхвърчаха под формата на гневно изръмжаване, въпреки усилията му. — Аз обичах съпругата си. Бих дал всичко, ако можех да си я върна. — Той се задави за момент. — Таниел не беше експеримент.
Сабон кимна, очевидно удовлетворен от този отговор.
— Надявах се, че с оглед на случилото се неотдавна ти ще ме отзовеш от школата — рече той след кратко мълчание.
Тамас поклати глава:
— Съжалявам, но ти си нужен там, да обучаваш новите барутни магове. Аз и сам мога да се грижа за себе си.
Ясно се чу как Сабон скърца със зъби.
— Някой ден твърдоглавието ще ти изяде главата. Следващия път те ще изпратят неколцина пазители.
— Не е изключено, но няма да е точно сега. Възнамерявам да поспя. Преди да поемеш обратно, предай на хората, че искам главата и ръцете на шпионина да бъдат изпратени в Кез заедно с вдовицата му. Нека Ипил да знае, че шпионите му ще пристигат във все по-малки кутии, освен ако не ги отзове сам.
Глава деветнадесета
Останките от Дардън те заровиха под една малка скална могила. Гаврил им обясни, че край пътеката имало и други погребани: поклонници, починали по време на пътуването си, и монаси, които станали жертва на студа, болест или планинските хищници. Той ги увери, че Дардън ще се намира в подобаващо обкръжение.