Выбрать главу

Таниел изсумтя.

— Крезимир. Добре. Дори и да приемем, че той е съществувал наистина, това е било преди хиляди години.

— О, Крезимир наистина е съществувал. Без значение дали ще го наричаш бог или изключително силен магьосник, всички хроники от въпросното време потвърждават съществуването му. Става дума за време преди хиляда и четиристотин години. Точният период е бил изгубен по време на Помрачаването. Както и да е. Крезимир е бил призован тук, може би силом, от предеите. Някои мислят, че те успели да го покорят на волята си.

— Как би могъл някой да го принуди да дойде в този свят?

Бо сгъна яката на палтото си.

— Предеите са предшествениците на Привилегированите. Пред тяхната сила днешните Привилегировани изглеждат като хлапаци. Те били владетелите във времето преди Крезимир и дирели начин да увеличат могъществото си. Те призовали Крезимир от… — Бо направи мистичен знак — и му повелили да използва силата си, за да вложи ред в Деветте държави.

— За светците ли става въпрос? — попита Таниел.

Бо поклати глава.

— Добро предположение, но не става дума за тях. Светците — Адом, Нови и останалите — се появили по-късно, когато Крезимир не бил способен да се справя сам и трябвало да призове братята и сестрите си да му помагат. Те притежавали сила и мъдрост като неговите. Когато той си отишъл, те се оттеглили заедно с него.

— Но предеите са останали? Това би означавало, че те са на повече от хилядолетие.

— Много повече. — За пореден път Борбадор сви рамене — Още преди призоваването на Крезимир те открили начин да възпират старостта и болестите. Тогава магията е била много по-силна. В днешно време се съмнявам, че някой притежава силата да убие предей.

Таниел безшумно прочисти гърло и се загледа към пропастта, в стелещите се облаци.

— Искаш да кажеш, че тя не е мъртва…

— Не зная. Вероятно не, макар да се старая да бъда оптимист. И в двата случая трябва да узнаем. Ако е оцеляла, Адро е в голяма опасност.

— Защо?

— Тя иска да унищожи нашите армии, Привилегировани и барутни магове. С избиването на кралската кабала половината работа вече е свършена. Ако тя призове Крезимир, той ще свърши останалото, а Адро ще се озове в нейна власт. Крезимир недвусмислено е заявил, че той няма желание да властва над Деветте държави. Жулин смята, че ако му докаже, че кралете и техните кабалисти не са се оказали достойни за оказаното им доверие, той ще повери властта на нея. Тя е чакала дълго време.

Таниел се навъси.

— Крезимир. Кой изобщо се сеща да мисли за подобни неща? Крезимир отдавна не е от значение.

— Жулин не смята така. Същото се отнася и за кезианските благородници, а също и за определени фракции от крезимската църква.

— Но защо ѝ е да призовава бог? Та самата тя притежава достатъчно сила, за да бъде сметната за богиня.

Това обясняваше битката в Адопещенския университет. И привидно нечовешката издръжливост на Жулин.

— Защото това не е достатъчно за нея. Тя иска да властва над другите. Историческите източници говорят за Помрачаването като за период, в който знанието за Крезимир било изгубено. Само кралските кабали знаят за случвалото се по време на този период. Той представлявал война между предеите и кабалистите на новите владетели. Жулин с гордост твърди, че самата тя е започнала тази война. В нея погинали милиони. В крайна сметка предеите били надвити. Някои били убити, други избягали. А имало и такива, които се укрили. Като Жулин.

— Изглежда знаеш много неща за нея.

— Имаше известен период, в който двамата с нея… бяхме близки. — Бо сгримасничи.

Таниел не можа да сдържи гръмкия си смях.

— Това не е от нещата, с които се гордея — додаде Борбадор.

— С какво те е привлякла тя?

— Много е добра в леглото.

— Тя е петдесет пъти по-възрастна от теб!

— Това ѝ предоставя смайващ опит. — Бо се загледа в ноктите си. — Но що се отнася до сдържаността, това не е най-силната ѝ страна. Тя си падна по мен и ми разкри неща, които не трябваше да разкрива.

— А сега тя се опитва да те убие. Защо?

Бо подхвърли камъче и проследи полета му в бездната.

— Ти каза, че тя била наета от Тамас?

— Да. За да преследва Привилегированата.

— Най-вероятно е видяла възможност, която не е могла да пропусне. Тя не харесва останалите предеи, определено не харесва мен. Ти сам видя с какво ожесточение ме нападна. Женска злост и прочие. Тя почти не обърна внимание на магиите ми — а аз бях заложил достатъчно капани, за да убия цяла армия. — Той раздразнено погледна към Таниел. — Макар че ти отстрани половината от тях.