Таниел се навъси.
— Не си ли усетил? — Бо разтърка слепоочията си. — Бога ми, колко още трябва да ти обяснявам? Ти си обвит в защитен магически слой. Дори най-силният Привилегирован не е способен да създаде подобна защита — човешкото тяло е прекалено сложно. Аз бях разхвърлял из склона достатъчно заклинания, за да обездвижат и бог, поне така си мислех, а ти мина през тях, без да забележиш. За първи път виждах нещо подобно. Тези заклинания влияят по-слабо на Отличниците, а някои от най-силните Отличници, като Тамас, са способни да ги отстраняват напълно, само че това иска и време, и умение.
— И затова ми извика да не приближавам.
— Да.
Таниел отръска снега от палтото си. Имаше толкова много неща, за които той не знаеше. Дори Бо, който притежаваше много отговори, не би могъл да изясни всичко. В Адро ставаше нещо, нещо по-значимо от преврата и приближаващата се война.
— Кой би ме защитил с подобна магия? Аз дори… — Таниел се сепна. — Тя.
Бо проследи погледа му към пещерата, към спящата Ка-поел.
— Разкажи ми за дивачката — рече той.
Ка-поел се беше увила в спалния си чувал и само няколко червеникави кичура личаха от върха му. Издутината се повдигаше равномерно.
— Тя е динизийка — обясни Таниел. — Но не от империята, а от фатрастанските земи.
— Как си се натъкнал на нея?
— Когато Фатраста обяви независимост, аз се присъединих към въстаниците. Прекарах около тринадесет месеца в нейното село, което служеше като база. Нейното племе подкрепяше фатрастанците. От това място обхождах цялата южна част на Фатраста, дирейки кезиански лагери, за да убивам Привилегировани и офицери. Дори се натъкнах на двама пазители. Нейното село се намираше дълбоко в тресавищата и освен ако нямаш местен водач, е невъзможно да го намериш. Идеалното място за щаб.
— В същото блато имаше и още едно племе. Неговите представители останаха неутрални през по-голямата част от войната, но към края ѝ кезианците ги подкупиха. Те нападнаха селото на Ка-поел. Нейното племе успя да ги отблъсне, но не и преди нашествениците да успеят да пленят тридесетина деца.
— От селото поискаха фатрастанска помощ, за да си върнат децата. Фатрастанците бяха разположени прекалено нарядко, затова отказаха. На моята част бе наредено да се оттегли от селото. Аз останах и заедно с местните отидох да спася децата. Повечето от тях намерихме мъртви.
Устата на Таниел пресъхна. Дори и сега споменът беше мъчителен — десетки невръстни трупове, приковани към шипести кръстове и окачени да висят сред клоните на блатни дървета.
— Защо? — попита Бо.
Таниел изсумтя.
— За да покажат на кезианците колко брутални могат да бъдат. Бяха получили бъчви с уиски, подправки, пушки, коне — каквото поискат, само в замяна на помощта срещу моята част. През въпросната година ние се бяхме превърнали в същинска напаст за кезианците.
— И какво направихте?
Таниел подхвърли камък.
— Въздадохме справедливост — отвърна той. — Не се гордея със стореното, но и не съжалявам.
Невидимо въздушно течение разместваше облаците. Неочакваният студ го накара да обвие ръце около себе си. Спомените от извършените убийства докоснаха мислите му, за момент избягали от дълбините на съхранение. Може би имаше някои неща, за които щеше да съжалява.
Той се отърси от унеса.
— Както и да е. Пола беше доста по-голяма от останалите, но те я бяха отвлекли въпреки това. Може би защото е костноока. Тогава не знаех какво означава това. И все още не зная точно. Вчера за първи път я видях да използва способностите си за нещо различно от проследяване, макар да знаех, че тя е нещо като Привилегирована.
Таниел започна да опипва джобовете си и раницата, докато не откри барутен заряд. Той отхапа единия край, при което устата му се изпълни с познатия серист вкус, и вдъхна половината му съдържание наведнъж.
Бо го наблюдаваше притеснено. Той се отдръпна от барута и се почеса разсеяно.
— Не ме гледай така — рече Таниел.
— Никога не бях виждал магьосничество като онова, което тя използва вчера — каза Привилегированият. — Нито като защитата, която те е обгърнала. По отношение на кралските кабали магьосниците са три вида: Привилегировани, Отличници и Чудаци. Някои вещици и шамани са способни на дребни вълшебства, но нищо като онова, което показа тя. Тя притежава ли трето око?
— В това съм сигурен. Все пак тя ми помага да преследвам Привилегировани.
Бо притисна длан до челото му, затваряйки очи. В следващия момент се отдръпна и се зае да отрива ръката си със сняг.
— Целият вониш на барут. Очите ми ще се възпалят, а между пръстите ме сърби. За защитата ти не мога да кажа много. Тя неутрализира моите капани, но не мога да кажа дали би помогнала срещу куршум или щик. Може да е само срещу магия. Във всеки случай не рискувай.