Е, това, както и фактът, че след като Елиз си тръгна, беше заспал непробудно. И мамка му, беше я сънувал, ярки, еротични фантазии, разиграващи се в ума му, дотам, че когато най-сетне се събуди, протегна ръка, сякаш тя бе до него.
И виж ти, за първи път в историята на света нямаше никакво желание да отиде в „Ключовете“. Това, което искаше, бе да се прибере навреме у дома, за да се види с Елиз в четири часа. Само че беше обещал на Ново да я заведе в клуба и докато са там, щеше да ѝ уреди членство, та повече да не се налага да го моли.
Подобно място определено щеше да ѝ се отрази добре. А кой знае, може би той вече надживяваше тази фаза от живота си…
Заповяда си да спре — смътно притеснение бе надигнало глава и заплашваше да развали фантазията му за това каква щеше да бъде нощта.
Господи, по някаква причина отново видя онези фигурки, изработени от баща му, онези безсилни малки изрази на траур.
Като се имаше предвид колко силно започваше да се привързва към Елиз, дали и той нямаше да свърши като татенцето си? Съсипан, когато връзката им свършеше, по всяка вероятност, когато Елиз разбереше къде ѝ е мястото — в глимерата, с такива като нея.
Мамка му, от колко време я познаваше? Пет нощи? Беше я видял за първи път преди шест?
Отказвайки да срещне погледа си в огледалото, той отново провери дали раната на бедрото му не кърви. Огледа мястото, където беше намушкан. И се пъхна под душа.
Десет минути по-късно вече беше облечен в черни дрехи, с наметало и маска на череп. Дематериализира се на запад от там, приемайки физическите си очертания на един паркинг на две-три минути от клуба. Ново вече го чакаше на уговореното място.
И майко мила.
Беше облечена в черен костюм от винил по тялото, който подчертаваше всяка нейна извивка, колан с ресни падаше над тесните ѝ хълбоци, гърдите ѝ изглеждаха страхотно, краката ѝ бяха дълги като магистрала. Черната ѝ коса беше сплетена, носеше ботуши с шипове до бедрата и изглеждаше досущ като коравата мадама, каквато беше.
Не си беше сложила маската обаче и очите ѝ се плъзнаха по тялото му. Не сексуално.
— Не мога да повярвам, че си жив.
Акс се приближи до нея.
— Готова ли си?
— Добре ли си наистина? За да го направим…
— Да вървим.
— Акс.
— Какво?
Ново разпери ръце и го прегърна, сковано и твърдо, само за миг. Акс се прокашля, задавен от чувство, в което нямаше нищо сексуално, и си помисли: Виж ти, ето че бедните и богатите си приличали по нещо. Нямаше никакво желание да обсъжда предишната нощ с Ново и не защото не я харесваше.
— Радвам се, че си жив — каза тя така рязко, сякаш беше мъж. — И съм адски впечатлена, че си.
— Благодаря. А сега да не говорим повече за това. Очевидно си готова за тази нощ. Не че съм очаквал нещо друго.
— Аха, да го направим.
Ново си сложи маската — празни дупки на очите и черна мрежа на устата — която ѝ придаде извънземен вид.
Акс пое решително към клуба с тежките си войнишки обувки. До него Ново се движеше с обичайното си смъртоносно изящество. Докато вървяха, покрай тях профуча линейка с примигващи светлини; шофьорът ѝ наду сирената, докато се приближаваше към кръстовище със светофар. Появи се снегорин, една от огромните оранжеви машини на общината, в чийто търбух имаше цял тон сол. А после видяха двама човеци, бързащи по отсрещния тротоар, сякаш се връщаха от дилъра си и нямаха търпение да се надрусат.
Отвън „Ключовете“ приличаше на най-обикновен гараж, с безлична фасада, зад която сякаш се криеше неголяма сграда. Как ли пък не. В действителност клубът се състоеше от няколко свързани помежду си постройки, проектирани така, че да преливат една в друга посредством няколко покрити пасажа.
Имаше само един вход, но няколко изхода, винаги преди следващия сектор.
Колкото по-навътре влизаше посетителят, толкова по-хард ставаше всичко.
Никакво чакане на опашка за Акс. Когато се приближи до мъжете от охраната — които бяха облечени като посетителите, но с нещо червено някъде по дрехите — той им показа по-висшия си ключ и те му кимнаха да влезе заедно с Ново.
Подходяща музика. Машини за дим. Лилави лазерни лъчи, пресичащи мрака.
Тълпа, състояща се предимно от човеци с маски и винил, и кожени дрехи. Жени в клетки от плексиглас, телата им — извити така, че интимните им части бяха изложени на показ за всеки, който ги поискаше, както и да ги поискаше. Мъже, завързани на пода с лицата надолу и задници във въздуха. Ями, пълни с гърчещи се тела и преплетени крайници. Хора, провесени във въздуха. Бичуване. Близане.