И това беше само началото.
Акс продължи бавно напред, а множеството се разтваряше пред него, дръпваше се от пътя му. Което говореше, че човеците не са чак толкова глупави, за колкото ги смятаха вампирите. Тези двукраки плъхове може и да не знаеха с какво точно беше различен и ги превъзхожда, но много внимаваха около него.
Когато влязоха в следващата сграда, музиката се промени, басът стана всепроникващ, като гореща пара, пусната в студена стая.
Мъжете харесваха Ново. Жените — също.
Ново, от друга страна, беше като затворена книга. Тя сякаш се рееше над всичко това, докато безликата ѝ маска се въртеше на всички страни.
— Какво търсиш? — попита Акс над думкащия бас.
Акс би предупредил всяка друга жена, както и повечето мъже, че онова, което предстои, ще накара тези въвеждащи стаи да изглеждат безобидни. За нея обаче не се тревожеше.
— Всичко, което не е русо от мъжки пол — отвърна тя със синтезиран глас.
Акс се усмихна.
— Да не повярваш.
Когато тя не каза нищо повече, той просто сви рамене и продължи напред. Подминаха неколцина от редовните посетители, които разпозна било по маските или по телата, ала той знаеше точно кого търси.
— Искам да се срещнеш с някого — каза, когато минаха към следващата полутъмна стая, в която се чуваха повече стонове, отколкото музика.
Тела се гърчеха в една яма в центъра, гола жена беше покрита от мъже, виковете ѝ на екстаз бяха триумфиращи, въпреки че тя бе тази, която поглъщаха.
— И аз искам да срещна някого — отвърна Ново с онзи свой електронен глас.
— Не за секс. А за да подадеш молба за членство.
— Готов си да гарантираш за мен…
С мълниеносни рефлекси Ново се обърна, улови един маскиран мъж за гърлото и го прикова към стената.
— Аз не съм жената в ямата, задник такъв — процеди. — Докоснеш ли ме по дупето още веднъж, ще ти откъсна ръката и ще те накарам да я изядеш. Ясна ли съм?
Идиотът закима като онези кукли с клатещи се глави, а Акс зачака да види дали Ново няма да кастрира копелето просто от любов към спорта.
Побърза да се намеси, когато един от персонала се приближи:
— Посегна ѝ без взаимно съгласие, повече от един път. А тя е с мен.
Беше видял как мъжът на няколко пъти пусна ръка на Ново, докато двамата вървяха, но не му влизаше в работата да има мнение по въпроса. Основното правило на клуба беше: „Всичко е позволено“. Макар че второто правило бе не по-малко важно: „Съгласието е задължително“.
Би се намесил, ако знаеше, че на Ново не ѝ харесва.
Човекът от персонала кимна.
— Ясно.
— Освен това искам да я предложа за членство. Името ѝ е Ново.
Всички, които работеха за собственика на клуба, бяха просто Персонал. Никакви лични имена, никакви фамилии. Единствената причина да знаеш кои са, бе начинът, по който се приближаваха, и това, че по дрехите им винаги имаше нещо червено. Е, в неговия случай — и по миризмата им, която разпознаваше, след като беше член от две години насам.
— Дайте ми десет минути — каза Персоналът. — Не спирайте, аз ще ви намеря.
В това време Ново вече бе позволила на нахалника да си поеме дъх, сваляйки ръка от него и отдръпвайки се назад.
— Приключихме ли тук? — попита Акс.
— Аха.
Продължиха напред към следващата стая, а после към още една, докато най-сетне се озоваха в „Катедралата“. С високия си таван и издигнатата, подобно на олтар, конструкция над пода „Катедралата“ бе мястото, където се случваха публичните представления и където той беше изчукал онази човешка жена преди близо седмица.
Нещо се случваше и в момента — един мъж бе закачен високо във въздуха, а други двама мъже му се изреждаха…
— Ти беше по-добър преди шест нощи — разнесе се шотландски акцент.
Акс се обърна към мъжа, който го беше заговорил. Беше висок около два метра, облечен в кожен панталон и нищо друго, пиърсингите в зърната на гърдите му блещукаха на слабата светлина, ръцете и гърдите му бяха покрити с татуировки на обложките на албуми, превърнали се в класика, всичко от „Секс Пистълс“ и „Гънс енд Роузис“ до „Рамоунс“. Носеше маска на Мрачния жътвар и огромни кубинки.
— Освен това издържа по-дълго, мой човек.
С тези думи мъжът се отдалечи, което беше кофти — излъчването му беше допаднало на Акс.
— Значи, си бил там горе? — попита Ново. — Завързан?
— Не аз бях завързаният.
Тя се засмя тихо.
— Защо ли не се учудвам. Хич не те виждам като някой покорен.
Нито пък той. Ето защо се бе учудил колко му беше харесало да бъде безсилен пред Елиз.