Вишъс остана прав в далечния ъгъл, заплашително присъствие, напомнящо, че останалата част от къщата е празна, всички ангажименти на краля са отложени, така че да имат това неутрално място за среща. Единствен той стоеше на стража.
Но разбира се, присъствието му бе предостатъчно, за да всее усещане за сигурност…
Само дето изведнъж Мери забеляза една фигура на задната тераса. Зи, ако се съдеше по остриганата почти до голо глава. И… я чакай, това да не беше… да, до един от прозорците от другата страна стоеше Бъч.
Несъмнено наоколо имаше други членове на Братството, невидими, и тя почерпи сила от това, че семейството ѝ беше тук заедно с нея и Рейдж.
— И така, всички знаем защо сме се събрали. — Мариса се приведе напред и подаде пълна чаша чай на Мери със завидно сигурна ръка. — Може би някой би искал да каже какво мисли.
Всички погледнаха към Мери, включително и чичото. Което ѝ подсказа, че Рун навярно знае каква е професията ѝ. Тя се прокашля и реши да кара направо.
— Най-важното в случая е Бити. Нейното здраве, добруване и щастие са единственото, за което ни е грижа, но разбира се, уважаваме кръвната ви връзка.
Рун сведе поглед към дланите си. Те бяха покрити с корави мазоли, ръцете, подаващи се изпод навитите ръкави на ризата му, бяха мускулести и с изпъкнали вени.
— Бих искал да я видя. — Гласът му беше мек, тих, без следа от агресия. — Сестра ми… Трудно ми е да повярвам, че си е отишла. Да видя Лизабит, би било…
Гласът му заглъхна и Мери се намръщи. Изненада бе да изпита състрадание към него.
— Чувствам, че се провалих пред сестра си. — Той поклати глава. — Да живея с това, е проклятие… Искам да кажа, опитах се да я намеря, когато тя се премести тук, на север. Само че не разполагах с почти никакви средства. Все още е така, а тя просто изчезна с онзи мъж. Знаех, че ще я убие. Всички го знаехме. — Прокашля се и гласът му стана по-дълбок, по-силен. — Лизабит е единственото, останало от сестра ми, и да сторя всичко по силите си за нея, означава да изпълня дълга си, с който се провалих пред Аналай.
Мери преглътна с усилие, а Рун я погледна право в очите и довърши:
— Няма нищо, което не бих сторил за това дете.
36
Пейтън говореше ли, говореше, и докато Елиз седеше на ръба на леглото му и го слушаше, картината на другия живот на братовчедка ѝ, която се разкриваше пред очите ѝ, бе едновременно смайваща и ни най-малко изненадваща.
— Почакай, какъв е този клуб? — попита тя.
— „Ключовете“, намира се в центъра. Никога не съм ходил. Нещата, които се случват там, не са по моята част.
— Но Алишън е била член?
— Аха. Ходеше там, когато… е, нали се сещаш.
— Когато какво? Кога е ходила?
Сините очи на Пейтън казваха: Не се прави на глупава. Но когато видя, че тя наистина не разбира какво се опитва да ѝ каже, поклати глава.
— Само ако повече приличаше на теб.
Елиз потръпна, мислейки си, че като се има предвид къде щеше да отиде в края на вечерта, едва ли би могло да се каже, че е въплъщение на целомъдрието, за каквато Пейтън я имаше.
— Защо е ходила там? — настоя тя.
— Виж, Алишън непрекъснато преследваше нещо ново. — Пейтън посегна към поредната бутилка водка и си наля в чашата. Бучките лед отдавна се бяха разтопили, но той като че ли не забелязваше или пък не го беше грижа. — Винаги търсеше. И нерядко го намираше там.
— Значи, е пиела и е вземала наркотици.
— И правеше секс. — Пейтън изруга, сякаш не искаше да говори за това. — Чукаше се пред всички. С най-различни човеци, по най-различни начини. По това си падаше, истински хард неща. А в Колдуел те се случват именно в онзи клуб. Тя непрекъснато ходеше там.
Елиз неволно потръпна при мисълта за подобно място. Определено не се виждаше там.
Не, тя беше по моногамността. С Акс.
Не я съдеше обаче. Пък и бе знаела, че с Алишън имат различни вкусове.
— Значи, е отишла там и някой я е открил и я е наранил?
— Анслам я откри и я уби, искаш да кажеш.
Елиз затисна устата си с ръка, а очите ѝ се разшириха.
— Я чакай… Анслам… Имаш предвид нашия Анслам? — Познаваше го, откакто се помнеше. — Той не беше ли част от тренировъчната програма? Чух, че е загинал по време на мисия? Така ми каза баща ми.
— Нищо подобно. — Пейтън се взираше напред, към мача по телевизията. — Ни най-малко. Сигурна ли си, че искаш да ти кажа?
— Да. Трябва да знам.
— Анслам нараняваше жени както от расата, така и човешки… и ги е снимал, докато го правел. В един момент имал нещо с Алишън, не знам точно кога, никой от двамата не ми е казал. Между тях очевидно се е случило нещо… — Пейтън не довърши; наведе глава, а гласът му стана толкова тих, че Елиз едва различаваше думите му. — Отидох в апартамента ѝ в града, след като никой не я беше виждал от няколко нощи. И тогава открих колко лошо беше пострадала. Какво бяха сторили с нея.