— Е — меко каза Мариса, която в течение на този разговор неведнъж ги беше подканяла деликатно да сторят едно или друго. — Смятам, че следващата стъпка е Рун да се запознае с Бити.
Рейдж оголи вампирските си зъби за миг… и бързо ги скри.
— Как предлагаш да го направим? — обади се Мери.
— Мисля, че би трябвало да е под наблюдение, но не от някого от вас — отвърна Мариса. — Смятам, че е най-добре двамата да се запознаят в ситуация, в която предаността на Бити няма да бъде разкъсвана надве. От лоялност ще иска да остане вярна на теб и Рейдж.
— От колко време е с вас? — попита Рун.
— Два месеца — отговори Мери.
Рейдж отвори уста и каза, преди да успее да помисли:
— Но сякаш е от цял живот. Обичаме я така, сякаш ни е родна дъщеря, и тя изпитва същото към нас и…
Мери го смушка с лакът.
В стаята се възцари неловко мълчание.
— Никой не се съмнява в обичта ви — каза Мариса все така меко.
Рейдж се изправи рязко и започна да обикаля наоколо.
— Ами добре. Защото тя е факт и това няма да се промени. — Той изгледа Рун яростно. — Дори когато ни я отнемеш, ние ще продължим да я обичаме. Тя ще продължи да бъде в сърцата и мислите ни. Само за да сме наясно, когато си тръгнеш от тук заедно с нея и се върнеш там, откъдето си дошъл? Няма да мине нито една шибана нощ, в която тя — той посочи към Мери — и аз да не мислим за нея, да се чудим как е, да се тревожим за нея…
— Рейдж — обади се Мери. — Рейдж, успокой се…
Рейдж спря пред другия мъж.
— И искам да запомниш едно. Ако някога я нараниш…
Ви се приближи и го улови над лакътя.
— Окей, достатъчно.
— … ще те изкормя жив и ще изям сърцето ти направо от гърдите…
Разнесе се остро изсвирване и за миг Зи и Бъч се озоваха в стаята през френските прозорци. Единият от тях застана пред Рейдж, а другият — зад него и той изведнъж осъзна, че беше сгрешил. Мислеше си, че са тук, за да предотвратят нападение отвън.
Ала с френските прозорци, отключени по този начин? Очевидно всички се бяха притеснявали повече за убийство, с него в ролята на агресора.
Рейдж не можеше да не отдаде заслуженото на Рун. Вместо да се свие на дивана като някакъв женчо или да го удари пръв, той се изпъна в цял ръст и зае отбранителна позиция.
Досущ като преди две нощи.
— Няма нищо — каза проклетият шибан чичо, докато Рейдж усещаше как го издърпват назад. — Може да ме удари, ако иска.
Това накара всички в стаята да застинат.
Ви го погледна.
— Не спомена, че животът ти е омръзнал.
— Не ми е омръзнал.
— Тогава искам да бъде отбелязано в досието му, че има сериозни проблеми с преценяването на риска — измърмори Вишъс сухо.
— Пуснете ме — настоя Рейдж. — Няма да го фрасна. Просто обяснявам как стоят нещата.
Очевидно никой не му повярва, защото братята не го пуснаха.
— Радвам се, че изпитваш това — каза Рун, — защото означава, че сте се грижили добре за нея, откакто е при вас. Което изобщо не може да се каже за родния ѝ баща.
По дяволите, трябваше ли копелето винаги да казва правилните неща?
Мери се прокашля.
— Смятам, че ние с Рейдж трябва да съобщим на Бити. Искам да съм сигурна, че ще ѝ бъде казано по правилния начин. Не искам да чувства, сякаш е грешно да иска да го види, да бъде с него… да замине с него. — Тя погледна към Рун. — С теб, имам предвид.
Рун не отместваше очи от Рейдж.
— Много мило от твоя страна.
— Просто това, което е най-добро за нея. — Мери прибра косата зад ушите си. — Това е единственото, което има значение. И като стана дума, смятам, че е най-добре да тръгваме. С Рейдж трябва да ѝ го съобщим очи в очи. А утре, веднага след падането на нощта, дали бихме могли да отложим ангажиментите на краля с още една вечер, тъй като това място е неутрална и безопасна територия?
— Имате го — заяви Ви.
— Окей. — Рун бръкна в джоба си. — Само че, ъ, може ли да ѝ дадете това от мен? Може да го прочетете и вие, разбира се. Просто исках да ѝ се представя. Не мога да чета или пиша, така че го продиктувах.
Нещо трябва да се беше променило в стойката на Рейдж, защото братята го пуснаха, макар и да не отидоха много далече.
Ръката на Мери трепереше, докато поемаше онова, което се оказа няколко листа с редове, откъснати от тетрадка със спирала, оръфаните краища бяха леко извити в единия край на иначе чистата хартия.
— С радост ще ѝ го дам — промълви тя.
— Както казах, може да го прочетете. Не е кой знае какво. Не е добре написано или нещо такова. Просто исках да знае кой съм.