— Съжаляваш ли за тази промяна в живота ти? — попита Рейдж, избърсвайки си устата.
— Ни най-малко. — Очите ѝ се вдигнаха към неговите. — Имам теб и това прави всичко по-добро.
— Не и в тази ситуация с Бити.
— Нищо не би могло да направи това по-добро.
— Абсолютно вярно.
Рейдж бутна чинията с бананово-сметановия пай настрани. Половината парче все още си стоеше. Нямаше представа защо го беше поръчал. Не си падаше по бананите и дори с хрупкавата бисквитена коричка, консистенцията на крема и сметаната толкова си приличаха, че му се повдигаше.
Ето защо не обичаше и пай с лайм. Или шоколадов мус…
Господи, наистина го болеше, нали? След като обсъждаше различните видове десерти в главата си.
— Не ти ли хареса? — попита Мери.
— Не особено. Но реших да пробвам нещо ново.
Аха, защото това бе нощ за разширяване на хоризонтите. Или пък искаше да изпробва теорията, че има бог, който ще ти помогне да запазиш дъщеря си, ако като жертвоприношение успееш да надвиеш порива си да повърнеш.
— Толкова пъти съм идвал тук — продължи, докато придърпваше чинията с ябълков пай. — От години. И през ум не ми е минавало, че това място ще се превърне в част от нашата история.
Защото определено никога нямаше да забрави точно къде седят, какво яде и как изглежда Мери в този миг.
— Знам точно как се чувстваш — промълви тя.
Докато се залавяше с пай номер две, Рейдж хвърли поглед на останалите в заведението — двама души до прозореца и трима, седнали на равни разстояния на барплота.
Един господ знаеше какво се случваше в живота им, добро или лошо. Обикновено в главите ни анонимността на непознатите е синоним на спокойствие и безметежност, чисти, неизписани страници, но изобщо не е така. Всеки има своята драма. Просто няма как да знаеш каква е тя, ако не го познаваш.
— Какъв беше онзи израз за живота? — измърмори Рейдж. — Че никой не се отървава жив?
Зънн!
И двамата подскочиха. Рейдж изпусна вилицата върху чинията, Мери разля кафето си.
Той се приведе над телефона, въведе кода, който беше рожденият ден на Мери, и зачака съобщението да се отвори на екрана.
„Рот каза, че е окей. Може да продължим.“
И двамата се изпънаха и за миг останаха неподвижни.
А после, без да каже нито дума, Рейдж извади две двайсетачки от портфейла си, Мери избърса разлятото кафе и те се отправиха към изхода.
Не знам как да го направя — мислеше си Рейдж, докато излизаха навън. — Не знам как да погледна момиченцето в очите и да му кажа да отиде да се запознае с чичо си. Не знам как да я оставя да си отиде.
В колата той се обърна към Мери.
— Обичам те. Не знам какво друго да кажа.
— Непрекъснато си мисля, че ще се събудя, ще си поема разтърсваща глътка въздух и ще почувствам как ме залива огромно облекчение, защото е било просто лош сън.
Рейдж поспря, сякаш за да даде възможност на реалността да се възползва от тази идея.
Когато нищо не се промени, когато не зазвъня аларма, когато Мери не го побутна, за да се събуди, той изруга, запали двигателя и потегли. За да проведе с дъщеря си един невъзможен разговор, от който никой нямаше да спечели.
38
— Е, къде отиваш? — попита Пейтън, излегнал се на леглото.
Елиз усети, че се изчервява. Можеше само да се надява, че той е прекалено пиян, за да забележи.
— Просто искам да си проветря мозъка. — Тя извади телефона от джоба си. — Ще вдигнеш ли, ако баща ми се обади?
— Ще се видиш ли с Акс?
— Не точно сега. — Това бе най-близкото подобие на истина, което можеше да му предложи. — Тази вечер няма да ходя в университета. Наистина трябва да сложа ред в мислите си, а това няма да се случи, ако се прибера у нас.
— Така че ще те попитам отново? Къде отиваш?
— Наистина не знам. Но ще бъда в безопасност, уверявам те.
Пейтън вдигна показалец.
— Не мислиш ли, че ако не знаеш къде отиваш, е особено важно да вземеш телефона си с теб?
— Не и ако в него има проследяващо приложение, инсталирано от баща ти. И ако не искаш да бъдеш обсипан с въпроси в мига, в който се прибереш у дома. Не и ако просто искаш да си поемеш дъх, без да загазиш заради това.
Пейтън се оттласна от възглавниците и стана. Докато отиваше до масата зад дивана, се олюляваше, сякаш в стаята духаше силен вятър.