— Тогава вземи моя. Кодът е нула-четири-едно-едно. Просто за да имаш телефон в себе си. И не съм наивен. Няма да те притискам, но очевидно няма да се прибереш вкъщи на зазоряване. Просто се пази, окей? Не искам да открия още един труп и да се чувствам още по-ужасно, защото съм допринесъл за станалото.
— С мен всичко ще бъде наред.
— Това е моята лъжа… искам да кажа, реплика. — Той се приближи и ѝ подаде айфона си. — И докато ти ме гледаше със съжаление, докато ти я поднасях, аз го правя с друга мисъл. Нарича се предупреждение.
— Ще внимавам. Кълна ти се.
— Не ме карай да съжалявам — измърмори Пейтън, докато ѝ отваряше прозореца.
— Няма.
Елиз му даде кода на телефона си и пъхна неговия в джоба на палтото си. След това с една бърза прегръдка и махваме на ръка се дематериализира от стаята му, оставяйки го с човешките му мачове и водката… и призраците, които го преследваха.
Не отиде далече. Прие физическите си очертания в градината на имението му, за да направи точно това, което му бе казала, че иска да направи — да подиша чист въздух. Наоколо се вихреха снежинки, но все още не валеше сериозно, вятърът беше вледеняващ. Погледна през рамо към имението и видя Пейтън да ходи из банята, русата му коса улавяше светлината, тялото му, голо до кръста, бе толкова яко, че за миг си помисли, че вече не прилича на аристократ. Приличаше на войник.
Сгуши се в дрехата си, знаейки, че е твърде рано да отиде у Акс. Беше ѝ казал, че вратата му е винаги отворена, но…
Не се дематериализира веднага, когато ѝ хрумна една идея. Ала когато го обмисли, се понесе по въздуха и прие очертания пред един небостъргач в сърцето на града.
Отстъпи назад в средата на празната улица и се залови да брои етажите. На адреса в документите, които беше открила в дрешника на Алишън, номерът на апартамента беше даден като 1403.
— Ключа ли си забрави?
Елиз погледна наляво. Човешка жена с открито лице и приветливо държание стоеше на тротоара пред входа.
— Тук съм, за да се видя с братовчедка си — отвърна Елиз. — Позвъних, но не отговаря. Тя е на четиринайсетия етаж.
О, да, определено държеше на откровеността, но строго погледнато, беше казала истината: Алишън никога нямаше да отговори на каквото и да било.
— Хайде. — Жената се отправи към вратата. — Може да влезеш с мен.
— Благодаря.
Елиз я последва във фоайето и двете размениха няколко учтиви думи пред асансьора и докато се носеха нагоре. Жената слезе на петия етаж и Елиз продължи сама. Когато асансьорът оповести със звън, че е пристигнала на правилния етаж, тя слезе и се огледа на двете страни. Малка табелка с номера я насочи наляво и тя пое по застлания с килим коридор, подминавайки врата след врата.
Когато стигна до тази, която търсеше, вдигна ръка, за да почука… и я свали. Натисна бравата, но разбира се, беше заключено.
Е, това беше страхотен план.
Сложи длан върху боядисаното дърво и остана така, а чутото от Пейтън отекваше в главата ѝ. По един тъжен начин сега се чувстваше по-близка с братовчедка си от когато и да било преди, макар да бе твърде късно за каквато и да било връзка.
Господи, наистина искаше да влезе в този апартамент.
И, да, Акс беше прав. Опитваше се да открие начин да се сближи с баща си, със семейство си и го правеше по единствения начин, който виждаше пред себе си. Беше несъвършено търсене, да. Ала тя нямаше да спре. Не и докато не опиташе всяка…
Телефонът на Пейтън се обади в джоба ѝ и тя го извади, смръщила вежди. Беше Пейтън, звънящ от нейния телефон.
— Ало?
— Гаджето ти се обади. — Пейтън изпусна дъха си така, сякаш пушеше. — Можеше просто да ми кажеш.
Акс се беше обадил?
— Моля?
— Трой, гаджето ти. Казах му, че си излязла, че съм братовчед ти, и попитах дали да ти предам нещо. Иска да му се обадиш. Предполагам, че се опитва да се свърже с теб. Елиз, какво правиш, по дяволите? Това не е вампирско име.
Елиз се намръщи.
— Само дето не е казал, че излизаме заедно, нали? Защото не е вярно. Той е един от професорите ми, а аз съм му асистентка. Нямам никакво намерение да се забърквам с него. Той е причината да се нуждая от Акс.
Е, той беше една от причините. Единствената, която Елиз можеше да спомене в смесена компания.
Всъщност пред когото и да било.
— Просто бъди предпазлива — каза Пейтън след миг.
— Винаги. А сега няма ли да престанеш да пушиш и да пиеш и най-сетне да изтрезнееш? Както вървят нещата, ще ти е нужен цял месец да се върнеш в нормалното си състояние.
— Напълно си права. Приятна нощ, но ми звънни, ако ти потрябвам.