— Обещавам.
Елиз затвори и изведнъж съвсем ясно си даде сметка за мястото, където се намираше. Беше сама, в човешкия свят, в сграда, където братовчедка ѝ беше убита.
Коридорът с всичките си врати ѝ се бе сторил напълно безопасен, ала когато асансьорът звънна и един мъж слезе от него, Елиз внезапно се почувства ужасно несигурна. Ами ако решеше да я нападне с оръжие? Дали някой щеше да ѝ помогне? Никой не знаеше къде е, освен Пейтън, а ако се съдеше по начина, по който заваляше думите, очевидно го деляха две подръпвания от джойнта, преди да се отреже напълно.
Елиз доближи телефона до ухото си и се престори, че говори с някого.
— Така ли? И какво стана?
Тръгна по коридора, приковала очи в килима и следейки човека, който се приближаваше към нея, с периферното си зрение. Той не изглеждаше особено заинтересован от присъствието ѝ.
Един от плюсовете на това да носи дънки и дълъг торбест пуловер бе, че тялото ѝ бе напълно скрито. Въпреки това се напрегна, докато се разминаваха, но той просто продължи по пътя си, също като нея.
Качи се в асансьора и пое надолу.
Нямаше търпение да отиде у Акс.
Рейдж изобщо не бързаше да се прибере у дома. Ала разстоянието между закусвалнята и имението на Братството не се промени, а както винаги, той беше отличен шофьор.
Скоро — прекалено скоро — двамата с Мери вече влизаха във фоайето.
Следвайки смеха, те откриха Бити в билярдната. Бела седеше на дивана, а момиченцето им си играеше на криеница с Нала между масите за билярд.
Беше толкова безгрижна, стрелкаща се от едно място на друго, движейки се бързо, но не толкова, че Нала да не може да я хване и да победи от време на време. По-малкото момиченце носеше гащеризонче с голяма ягодка, а жълтите му очички грееха като малки слънца. Бити беше облечена с един от пухкавите пуловери на Мери, който ѝ бе толкова голям, че се развяваше около ръцете и тялото ѝ.
Докато двамата с Мери гледаха играта на двете деца, мирисът на скръбта им бе толкова тежък, че ноздрите му запариха. Бела трябва да бе доловила парливата миризма, защото се обърна рязко.
От изпълнено с надежда, лицето ѝ в миг стана печално.
— Момичета — каза тя, изправяйки се на крака. — Мисля, ъ, че е време за къпането на Нала. Бити, родителите ти трябва да поговорят… ъ…
— Здравейте! — възкликна Бити, която тъкмо се беше навела и гъделичкаше Нала, когато ги видя. — Как… — Тя се намръщи. Изправи се. — Какво не е наред? Не трябва пак да ходя при Хавърс, нали?
— Не, миличка. — Мери пристъпи в стаята и прегърна Бела за миг. — Налага се обаче да поговорим.
— Да не съм направила нещо лошо?
— Не. — Рейдж кимна на Бела, докато тя вдигаше Нала на ръце и си тръгваше натъжена. — Нищо такова. Искаш ли да седнеш с нас?
— Добре.
И ето че тримата седяха на кожения диван, обърнат към телевизора, с Бити по средата. Върху екрана над камината вървеше епизод на „Зайнфелд“ с изключен звук. Онзи, в който ментовият бонбон на Креймър се озова в един пациент в хирургията. Един от любимите на Рейдж.
Идваше му да направи телевизора на парчета.
— Какво става? Плашите ме.
Рейдж се прокашля и погледна към Бити. Когато не можа да каже нищичко, стана и закрачи напред-назад. Или това, или щеше да грабне някоя бейзболна бухалка и да разкраси интериора на стаята.
Мери се зае да оправи нещата, както винаги, и господи, Рейдж ненавиждаше начина, по който я разочароваше. Ала гласът ѝ звучеше завидно уверено.
— Миличка, спомняш ли си, когато говореше за чичо си? Нали се сещаш, веднага след като твоята мамен премина в Небитието. Каза ми, че той ще дойде да те вземе.
— Да, обаче не го вярвах наистина. — Красивите кафяви очи на момиченцето се местеха между седналата до него Мери и Рейдж, който обикаляше около най-близката маса за билярд. — Никога не го бях виждала. Просто… надявах се, че някой ме иска. А после вие ме поискахте и сега всичко е наред. Имам си дом.
Мери си пое дълбоко дъх. И когато не можа да продължи, Рейдж разбра, че ще трябва да се вземе в ръце — не можеше да остави Мери да се справи с това съвсем сама. Приближи се до дивана и коленичи пред момиченцето.
— Ами той се свърза с нас. Виждаш ли, Мери се опита да го намери, преди да дойдеш да живееш с нас, защото така беше правилно. Когато не получихме отговор, бяхме тъжни за теб, но се радвахме за нас.
Бити се намръщи и се отдръпна мъничко от него.
— Почакай… той е тук? Жив е?
Мери кимна.
— Да, и току-що се срещнахме с него. Изглежда много мил и искрен. И страшно иска да се запознае с теб.
Момиченцето се смръщи още повече и скръсти ръце на гърдите си.