Прокара набързо вече мократа хавлия по тялото си, а после ѝ каза да почака и я остави в банята. Миг по-късно се върна с чисто одеяло и я уви в него.
Взе я в силните си ръце и я понесе по стълбите, сякаш беше лека като перце. Когато я остави пред огъня, Елиз забеляза, че го беше наклал, за да ѝ е топло.
— Ще ми се да не трябваше да си вървиш — каза, докато се изтягаше до нея върху одеялата.
Леле, беше толкова гол. Наистина, изцяло гол и макар че току-що бяха правили секс по хиляда различни начина, единственото, което Елиз искаше да прави, бе да изпива с поглед тялото му.
— Не трябва — чу се да казва.
— Моля?
Тя вдигна очи към неговите и поклати глава.
— Оставих телефона си у Пейтън. Той ще ме покрие, ако баща ми се обади. Казах му, че с Пейтън планираме тържество за рождения ден на Парадайз, и той е страшно доволен да прекарам нощта по този начин.
Когато Акс не отговори, Елиз усети, че я залива несигурност.
— Освен ако не искаш да си…
Акс я накара да замълчи с целувка.
— Не искам никога да си отиваш.
Е, и това ако не я стопли повече и от огъня. Твърде жалко, че признанието като че нямаше същия ефект върху Акс.
Той отново обърна очи към огъня и стисна челюсти. Елиз докосна лицето му. Прокара връхчетата на пръстите си по татуировките на врата му. Проследи очертанията на рамото му.
Опитвайки се да върне предишното настроение, тя прошепна:
— Не мога да повярвам, че срещнах някой като теб.
— Дегенерат?
— Ни най-малко.
Лицето му придоби далечно изражение.
— Не се опитвай да ме превърнеш в герой, Елиз. Изобщо не съм такъв.
— Винаги си бил добър с мен.
Той седна и сякаш си тръгна, макар да остана на мястото си.
— Акс, защо ти е толкова трудно да повярваш на доброто в себе си? Искам да кажа, Пейтън ми разказа какво си сторил за брата Рейдж. Спасил си…
— Недей. — Той зарови лице в шепите си. — Елиз, моля те, спри.
Елиз сложи ръка на рамото му. Той се дръпна и от това я заболя, но тя му осигури лично пространство.
— Помогни ми да разбера защо, Акс. И няма да говоря повече за това.
Мълча толкова дълго, че Елиз започна да си мисли, че ще я помоли да си върви. А после той се прокашля.
— Знаеш, че баща ми работеше в къщата на един аристократ в нощта на нападенията. Вече ти разказах за това. — Той замълча за миг. — Всъщност нека се върна по-назад. Спомняш ли си кухнята, която толкова ти хареса, когато дойде тук за първи път?
— Да. Невероятна е.
— Тя е в памет на майка ми.
— Толкова съжалявам, че е починала… чудех се…
— О, не е мъртва. Живее в имението на един благородник и си изкарва прехраната по гръб, като всяка друга проститутка. — Веждите му се спуснаха толкова ниско, че очите му на практика изчезнаха. — Така че, да, в действителност баща ми почина много преди да бъде убит.
— Толкова я е обичал — тъжно каза Елиз. — О, Акс…
— Ненавиждам онази кухня. Ненавиждам всяко едно листо и тъпите рози, които извая за една жена, която не го искаше. И господи, трябва да видиш какво има в мазето. Баща ми прекарваше по цял ден там, правейки статуетка след статуетка, след като майка ми си отиде. — Светлината на пламъците играеше върху чертите му, загрубели от гняв. — Беше толкова жалък с начина, по който скърбеше за нея. Тя изоставя и него, и детето си, просто си тръгва една нощ, толкова отвратена от живота им като семейство, че дори не си дава труда да вземе която и да било от дрехите или вещите си. И какво прави той? Срива се от скръб. Така де, а би трябвало просто да я отпише и да продължи да живее живота си.
Елиз поклати глава.
— На колко години си бил?
— Беше преди преобразяването ми. Трябва да съм бил десетина годишен. Тя ни замени с по-добър модел, сякаш бяхме стерео оборудване. Прастар касетофон, докато тя искаше да бъде с айпод. Изобщо не погледна назад, а баща ми никога вече не погледна напред. Зацикли на едно място, убеден, че тя всеки момент ще влезе през вратата, ще каже, че съжалява, и ще заеме мястото си до нас двамата. Ама че глупак. Така де. Ние живеехме в тази скапана малка къща, с очукана таратайка и грубите му ръце на работник върху тялото ѝ. А синът ѝ? Аз бях мършаво малко келешче. — Той поклати глава. — Ала бързо пораснах, когато тя ни отсвири. Нямаше да скърбя за нея. Мразех я и се радвах, че не се върна. Не знам къде е сега и не ме е грижа. По дяволите, надявам се да са я убили в нападенията.
Елиз си пое дълбоко въздух.
— Не мога да си представя колко предаден си се почувствал. Както задето тя ви е напуснала, така и защото баща ти също те е изоставил.