Акс сви рамене.
— Само че той не си тръгна. Хранеше ме. Осигуряваше ми покрив над главата. Просто бе прекалено обсебен от своята фантазия за нея и божественото ѝ завръщане. — Акс се намръщи и отново се съсредоточи върху Елиз. — Не мога да повярвам, че говоря за това.
Елиз реши да рискува и като се протегна, го погали по ръката.
— Никога няма да те съдя, Акс. Искам да го знаеш.
— Сигурна ли си?
— Продължавай да говориш и ще ти го докажа.
Акс изпука кокалчетата си едно по едно, а огромните мускули на раменете му се издуваха и отпускаха, докато го правеше.
— Вземах много наркотици. След преобразяването ми. Просто не можех да понеса да бъда тук с баща ми. Мразех го, наистина го мразех, макар че нищо от станалото не беше по негова вина. Той беше добър мъж, може би мъничко мекушав, но заслужаваше повече от онова, което получи от своята шелан. Повече от онова, което получи от своя син.
— Бил си просто дете. Като деца, трябва да оцелеем, така че се изкривяваме, за да паснем в семейството, в което сме се родили. Принудени сме да се справяме някак и понякога го правим по начини, които ни вредят.
Акс поклати глава.
— Не бях дете, когато започнах да ходя по запои. Когато зачезвах с нощи наред. Когато се изолирах от него. В крайна сметка разбих сърцето му точно толкова, колкото и тя. — Той стисна челюсти. — Нощта, когато загина, бях в града. Бях друсан от… мамка му, три-четири дни, редувайки кокаин с хероин, сякаш ставаше дума за панаирни атракции.
— Нямало е да можеш да го спасиш — прошепна Елиз. — Дори не е нужно да знам подробностите. Нямало е да можеш да го спасиш, Акс. Трябва да си простиш…
— Той ми се е обадил. По време на нападението. Оставил е шибано съобщение на телефона ми точно когато се е случвало. Искаш ли да знаеш откъде знам кога е било? Защото го прехвърлих на гласовата ми поща. А после, когато видях, че ми е оставил съобщение? Изтрих го. Аз…
Акс извърна поглед, за да скрие очите си.
— Акс, не си отговорен за това, че майка ти го е изоставила. И не си отговорен за смъртта му…
— На това ли ви учат в онези твои часове по психология? — Той подсмръкна силно и потърка лице в сгъвката на лакътя си. — Да успокоявате всички, дори да са лоши и да са сгрешили? Нали се сещаш, въпреки че в действителност са задници, които разочароват хората в живота си?
Елиз го погледна с нетрепващ поглед; искаше ѝ се да може да срещне очите му.
— Не, учат ни, че самоомразата в крайна сметка се обръща срещу теб.
— Какво означава това?
— Че докато не престанеш да се чувстваш отговорен за отношенията и избора на родителите ти, ще виждаш всичко през призмата на самообвиненията. И това ще те разяде отвътре.
— Но аз изтрих съобщението му. — Акс потърка лицето си с корава ръка. — Последните му думи на този свят и аз ги захвърлих като нещо непотребно. С нищо не съм по-добър от нея. Изоставих го, когато той имаше нужда от мен.
— Затова ли едва не си се убил миналата нощ, за да спасиш Рейдж? Просто е трябвало да помогнеш на някого и си отказал да позволиш на когото и да било да те спре?
Акс не отговори веднага.
— Може би.
— Нерядко намираме начини да повтаряме нещата, докато не ги направим както трябва. Ала това може да бъде опасно. Особено ако се опитваме да поправим неща, вината за които изобщо не е наша.
Спомнила си как стои пред апартамента на Алишън, Елиз се зачуди дали не би трябвало да се вслуша в собствения си съвет.
— Акс, може би няма да е зле да помислиш над радикалната идея, че майка ти не си е тръгнала заради теб или баща ти. Тръгнала си е заради самата себе си. Изоставила ви е заради някакъв свой недостатък. А може би двамата с баща ти не са били съвместими. Или пък се е влюбила в друг. Има цял куп причини, поради които една връзка може да се провали. Едно нещо обаче знам с абсолютна сигурност. Никое дете, независимо как се държи, не е отговорно за това да задържи родителите си заедно. Това зависи от възрастните. То е тяхна работа.
Акс дълго мълча. След това се изправи, уви одеяло около кръста си и застана над нея.
Мамка му, помисли си Елиз.
Защо ѝ трябваше да се опитва да се прави на негов терапевт? Като за начало, никой не се нуждаеше от подобно нещо във връзката си. И второ, тя нямаше нужната подготовка.
Само защото съм изкарала определен брой часове по психология, както беше казал той, не означава, че съм квалифицирана да поучавам хората как да живеят.
— Извинявай — каза тъжно, докато също се изправяше. — Ще си вървя, не биваше да ти наприказвам всичко това. Нека само си взема дрехите от банята.