40
Докато Елиз се изправяше, увита в одеялото, което ѝ беше дал, Акс все така не можеше да намери думите, които искаше да каже.
— Господи, толкова ме е яд на себе си — промърмори тя, докато се извръщаше. — Ще си вървя, преди…
Акс улови ръката ѝ.
— Не искам да си вървиш.
Тя го погледна през рамо, изглеждаше слисана.
— Но…
— Искам да… — Акс се прокашля. — Искам да ти покажа нещо.
Улови я за ръката и я поведе покрай стълбите, в кухнята и до вратата към мазето. Не можеше да повярва какво прави. Не можеше да повярва какво бе казал. И наистина, ама наистина не можеше да повярва, че тя изобщо не изглеждаше ужасена.
И като че ли изобщо не го съдеше.
От което му се прииска да навлезе още по-дълбоко в миналото си заедно с нея. Въпреки че в това нямаше никакъв смисъл.
Отвори вратата към мазето, запали фенера, който бе оставил в началото на стълбите, и я поведе по дървените стъпала. Когато стигнаха долу и жълтата светлина се разля наоколо, Елиз ахна.
— Той е направил всичко това? Баща ти?
Пусна ръката му и се приближи до рафтовете със завършени фигурки.
— Те са… невероятни.
Акс остана назад, давайки си сметка, докато тя разглеждаше горските създания, с които баща му бе потушавал — или пък усилвал — скръбта си, че ѝ показва част от себе си.
— Беше творец — чу се да казва. — Майстор. И все пак пропиля всичко, вехнейки по нея.
— Затова ли не си се обвързал? — промълви Елиз, докато изящната ѝ ръка държеше приклекнало зайче с наострени уши. — Страх те е, че някоя жена ще те изостави и ще ти причини това, което е било причинено на баща ти?
— Не… — Акс сви рамене, въпреки че тя не го гледаше. — Не мисля много за това.
Страхливец, каза си. И какъв лъжец бе само. Беше съвършено права за причината. Е, това… както и фактът, че никога не бе срещал жена като нея.
Елиз върна зайчето на мястото му между една сърна и една миеща мечка и се приближи до него с прелестната си походка. Когато сложи ръце над лактите му, той подскочи при допира ѝ, но не се отдръпна.
— Няма да се опитвам да те оправя, Акс. Това не е моя работа. Но ако мисля, че грешиш, ще ти го кажа, а ти сам ще решиш как да постъпиш. Няма да те съдя.
— Е, вече знаеш всичките ми мрачни тайни.
— И все още съм тук, нали така?
Акс посегна да я погали по бузата и изобщо не се учуди, че ръката му трепереше.
— Толкова ме плашиш.
Би предпочел да се изправи срещу хиляда лесъри, отколкото да застане очи в очи с нея, увита в одеяло, пред стената на скръбта на баща му. И все пак не си тръгваше. И определено нямаше да ѝ каже да си върви.
— Интимността плаши — каза тя, милвайки го по ръцете. — Ако допуснеш някого до себе си, той може да те нарани. Ти си израснал, вярвайки, че това е естествена последица от факта да обикнеш някого. Хората неизменно се провалят пред теб. Ти се проваляш пред тях. И всичко рухва. Ала не е нужно да бъде така.
Акс сложи ръце на кръста ѝ и я притегли към себе си, притискайки я към тялото си. Взря се в сините ѝ очи и прошепна:
— Излъгах.
— За какво?
— До ужас ме е страх от теб.
Тя поклати глава.
— Можеш да ми имаш доверие. Няма да те изоставя.
Акс я целуна по устните. Защото искаше да го направи. И защото копнееше да сложи край на този разговор.
— Да се махаме от тук. Студено е.
И дори повече от това — изпитваше суеверен страх, че лошият път на родителите му бе нещо, от което двамата с нея можеха да се заразят. Вирус на връзките или нещо такова.
Когато се върнаха на първия етаж, побърза да я заведе в дневната. Слънцето скоро щеше да изгрее, а най-дебелите завеси бяха там.
По дяволите, досега не се беше замислял особено за това, но през деня не се чувстваше в безопасност тук с нея. Искаше да бъдат зад стоманени врати, скрити толкова дълбоко под земята, че сякаш онова огромно, смъртоносно огнено кълбо в небето изобщо не съществуваше.
Когато отново се настаниха пред огъня, легнали един до друг, каза:
— Не съм вземал наркотици от нощта, в която научих, че е убит. Отказах се от тях. Все още пия от време на време, но не както преди.
— Значи, това е било дъното ти — отбеляза тя.
— Предполагам.
Чувстваше се неловко, че не ѝ каза за всичкия секс, който беше правил. Но нали беше приключил с това. Посещението в „Ключовете“ тази нощ бе същинско откровение как сега изобщо не се нуждаеше от това, когато имаше нещо истинско…
Звън на телефон откъм другия край на стаята го накара да се намръщи.